Контролен скенер #1

На 27/11 минахме и контролен CT скенер на цялото тяло в Дървеница. Резултатие излязоха на следващия ден и показаха, цитирам: "трайна ремисия". Лимфът, който все още се напипваше под мищницата след края на лечението и ПЕТ скенера, вече не е подут и не боли. М. продължава да си пие Натанал-а, чувства се добре (пу-пу) и очите му греят, греят...Това е всичко, което искам. 

Наслаждаваме се на последните дни на есента, както се вижда от снимката, и сме сигурни, че тази година, за разлика от миналата година, Коледа ще е наистина щастлива и спокойна!

Подарява се Натулан

При лечението на Ходжкин, чрез химиотерапевтичната схема BEACOPP, се препоръчва приемането на лекарство, което не се продава в БГ, нарича се Procarbazine или Натулан. Пациентите си го набавят от различни европейски страни (в нашия случай Кипър) и цената му варира. Добри хора от Варна, подаряват 6 блистера Натулан, което е 1 опаковка и се свързаха с нас, за да разпространим обявата им, тъй като срокът на годност е до декември. Хематологията във Варна, обаче е потвърдила, че може да се използва още 2-3 месеца.

Моля, който има нужда от Procarbazine/Натулан, да ми пише на личния мейл: тук, за да го свържа с хората от Варна. А на тях благодарим за жеста и за големите им сърца, да им се връща добрината!

Update : Натуланът е подарен! Отново благодарности на добрите сърца от Варна! Повече за Procarbazine или Натулан тук

Контролен преглед #1

Имам намерение да озаглавявам този пост: контрола #1, контрола #2, контрола #3, контрола #4, контрола #5 и така до безкрая, а след всяка контрола да пиша: резултат - чист. Пу-пу, черна котка да не ни мине път!

Така. След успешно проведено лечение отваряме нова страница и даваме начало на контролните прегледи. Надявам се занапред да пиша само и единствено за тях. Първият беше насрочен за проблизително месец и половина след ПЕТ скенера. В какво се състои? Ами, странно, но само в кръвни изследвания, които не включват както туморни маркери, така и СУЕ и CRP, а тези два показатела бяха единствените с големи отклонения преди поставяне на диагнозата миналата година. Сега, както и преди, без тези два кръвни параметъра, кръвната картината изглежда перфектна. Има един лимфен възел, който е подут и болезнен под дясната мищница, него ще следим. Др. Хрисчев ни иска на повторен преглед след 20 дни, за да опипа отново въпросния лимф. 

Малко са изнервящи тези контроли, ако трябва да съм честна, чакането започва отново. Но както казах и на М., след 4-5 поредни успокояващи прегледа, очакването на резултатите няма да е така тягостно. В момента всяка болка и неразположение, всява известна доза тревожност и напрегнатост в иначе обратнокъмнормалното ни ежедневие. Това, което можем да правим чакайки е да помагаме на организма както си знаем, с диетата, която продължаваме да спазваме, с чесъна, който си пием, с хубава музика за душата, с чаша червено вино на вечеря, с малки спонтанни пътешествия и с много любов. 

Ние по bTV

  Пиринка Петрова 

Тази вечер, между 19:30 и 20 часа по bTV, ще излъчат интервю с нас и Пиринка Петрова - председател на сдружението на болните от Лимфом в БГ - вдъхновяваща, силна жена. Включете телевизорите и отворете ушите, защото ще бъде засегната важната тема за трансплантация на стволови клетки. Тема, която не получава достатъчно гласност, а е жизненоважно да сме наясно колко необходимо е донорството на тези клетки за спасяването на стотици животи на хората, болни от Лимфом. Какво ли е усещането да знаеш, че си спасил един човешки живот, само с няколко капки кръв?

Репортажът на bTV, в който участвахме:

Линк към списъка с лаборатории, в които можете да дарите кръв за извличане на стволови клетки: тук

Ние в Новините на Нова

Приятели, тази вечер (21/09/12) по новините на Нова телевизия, ще излъчат част от интервюто, което взеха от мен и М. миналата събота по случай световния ден за борба с Лимфом. Ако не успеят да ни вместят в днешната емисия, ще го излъчат утре, отново от 19 часа.

Ето запис на интервюто:

 

След този репортаж направихме и втори, но този път за bTV, който можете да гледате тук:

http://canfight.blogspot.com/2012/10/btv.html

Д-р Хрисчев

Отлагах дълго този пост по много причини, но истината е, че нямах търпение да дойде момента, в който ще седна да го напиша. Независимо какъв беше успехът от лечението, независимо какво ще се случи оттук нататък, аз съм сигурна в едно - изборът ни на лекар. 

Д-р Хрисчев е мъж над 50, висок, с респектираща осанка и бяла коса. Бих го определила като дълбоко интровертен тип, на моменти притеснителен от директния контакт с пациента и човек на малкото думи (това е израза). Писала съм и в предишен пост, че преди да изберем хематолог, при когото да започнем лечението, бяхме помолили различни приятели, не само в медицинските среди, да потърсят мнение както от колеги медици, така и от познати, сблъскали се с болестта. Седмица по-късно шест човека ми се обадиха с едно име, това на Хрисчев. Реакцията му беше бърза и адекватна от първия ден, изиска биопсия на лимфни възли, на костен мозък и скенер, и след резултатите назначи лечение. 

Чела бях по форуми, че е "темерут" и че "не говори много", но това са повърхностни наблюдения, които се заех да опровергая, защото моята мисия в онези дни, беше да извлека колкото се може повече информация от него. 8 месеца вратата му, пред която всеки ден чакат десетки хора, беше отворена за мен и винаги успяваше да ми предаде усещането, че съм добре дошла с дългия ми списък от въпроси, които имах за него. Често го заварвах да стои прав, с гръб към врата и с ръце в джобовете на дънките, които носи под бялата престилка, загледан през прозореца в нищото. Понякога прекъсвах цигарената му почивка пред входа на болницата и говорехме на крак, а друг път го гонех по коридорите, където се спираше да ме изчака търпеливо, за да ми повтори за сетен път: "Сега сме тук, движим се по план, лекуваме го момчето. Болестта е лечима, не се тревожете." Никога не ми казваше повече, отколкото трябваше да знам в даден момент, не ми съставяше план "какво ще правим, ако това не подейства", не ме поглеждаше в очите и рядко се усмихваше. Спомням си първата му усмивка, как мога да я забравя! Появи се 4 месеца след първата химия, когато видя първите контролни резултати от новата трепано биопсия и скенер, които показваха, че лечението действа и вървим в правилната посока. Вслуша се и в молбите ми да преместим същата тази контрола с месец напред, защото на М. му се струваше, че няма промяна, без да противоречи. Много пъти ми се е искало да седнем и да си говорим с него, надълго и широко, в детайли и подробности за всичко, което се случваше тези месеци - за лечението, за хранителните добавки, за очакваното, за възможностите, за после, но това, което получавах, беше точно толкова, колкото трябваше да получа в този момент и нищо повече. Тогава си мислех, че не ми дава пълна информация, ядосвах се, че говори малко, но Сега съм му благодарна за това, благодарна съм му, че в онзи момент той не ме уплаши, не ме стресира, не ми обеща. Професията му е да лекува, бих добавила, че това му е и призвание. Прави впечатление на отдаден на пациентите си лекар и на човек стоящ над житейската, материална, светска суета. Лишен е от всякаква меркантилност и държа да се знае, че никога, по никакъв начин не са ни искани пари било то по официален или неофициален начин.

Преди 2 дни бяхме при него, за да му покажем резултатите от ПЕТ скенера и последната биопсия на костен мозък. Зарадва се много, официално обяви втория рожден ден на М. и ни стисна ръцете, като мигаше учестено и избягваше да ни погледне. Искаше ми се да го прегърна и да му кажа, че го обичам. За мен, 8 месеца, този човек беше Господ на земята и нищо, никога няма да отнеме това усещане от мен и благодарността, която изпитвам. Благодаря му, че беше човек преди всичко, че вървеше наравно с нас, че беше истински, дори накрая, когато каза: "Не искам да се видим отново, но никой не е застрахован от повторение.", че ме държеше здраво стъпила в настоящия момент на лечени и не ми позволяваше да го изпреварвам, или да се вкарвам във възможни бъдещи ситуации. Благодаря, че не ме лиши от вярата ми, а я подхранваше и не беше циник. Благодаря, че ми върна М. излекуван и в пъти по-добро физическо и психическо състояни от това, в което го прие. И в съзнанието ми отекват последните му думи към М.: "Живей като здрав!"

Да Ви се връщат добрините, д-р Хрисчев!

Една Друга История

Историята ни и блогът, който я отразява, ни срещнаха с много прекрасни хора, със силен дух и жажда за живот, независимо от трудностите, независимо от тежкото лечение и напук на медицинските прогнози. В българските онко-среди няма създадени, така наречените - съпорт групи - или групи, в които пациентите и техните близки биха могли да намират подкрепа, съмишленици и информация за всичко свързано с болестта им и лечението й. Благодарение на познанствата, които създадохме с толкова много пациенти, споделящи борбата ни и водещи свои собствени битки с рачо, успяхме да си създадем наша малка съпорт групичка, която макар и предимно виртуална, ни дава така необходимия контакт със себеподобни. Историите в тази групичка са много и различни, и сигурна съм, всеки пациент, лекуващ се от лимфом, би могъл да намери нещо и за себе си сред тези истории. Затова, позволете ми да ви представя моя първият гост в блога, който се съгласи да сподели своята. 

Тя ми писа през пролетта. Писмото й беше мило, дълго и изпълнено с надежда. Много си мислех за нея през следващоте дни, оказа твърде млада, за да минава (както ще прочетете) през толкова тежко изпитание. И въпреки това във всяко следващо нейно писмо липсваше каквато и да е нотка на отчаяние. Сега оставям на нея самата, да сподели преживяното и да ви предаде част от своята воля, оптимизъм, благодарност и желание за още дълги, здрави години живот - желаем й ги от сърце. Благодаря ти, момиче, че ми позволи да те представя в блога, прегръщам те силно и се възхищавам от това, което си - не само много красива, но и много борбена!

"Здравейте!

Не съм писала до сега, защото не мислех, че на някой ще му се чете как не винаги става от първия път. Но поглеждайки от друга гледна точка, това са неща, които все пак се случват и разказвам моята история с надеждата да помогна на някой, изпаднал в подобна ситуация - с информация, опит и каквото друго мога.

В края на 2010г. ми се поду лимфен възел на шията. В началото не ме болеше, не обърнах особено внимание, след 1-2 седмици започна да ме боли и отидох на лекар. След известно обикаляне по доктори и неуспешно лечение с антибиотици ми направиха биопсия и резултатът беше Ходжкинов лимфом. Нямах други симптоми освен няколко вече лимфни възела от едната страна на шията. След скенер се оказа, че имам и в медиастинума. Започнах лечение в Детската онкохематология при проф. Бобев. Обясниха ми, че всичко е хванато навреме и ще се излекувам „на бърза ръка”. Започнах химиотерапия 3 курса, последва контролен скенер, който показа, че възлите са намалели и се повлиявам от лечението. Последва лъчетерапия и мислех, че всичко ще приключи до тук. Обаче лекарите ми определиха още 3 курса химиотерапия, като ми обясниха, че това е схемата и реално ще ми ги направят, за да се подсигурят и да нямам проблеми в бъдеще. Минах и това, но на първия ПЕТ скенер след лечението ми излязоха изменения в белия дроб. Обясниха ми, че е супер невероятно това да е от Ходжкина и сигурно е възпаление или туберкулоза. Пратиха ме за биопсия (в белодробната ходих при проф. Петров). Там определиха да се направи биопсията под скенер ( не използвам точните медицински термини за нещата, но се надявам, че се разбира за какво става въпрос). Влязох в скенера, чакайки да започнат да правят нещо, но след 10-ина минути дойдоха докторите и ми казаха, че това нещо е намаляло и вече е прекалено малко, за да успеят да го уцелят с иглата. Страхотни новини, все пак не е типично за злокачествените образувания да си намаляват от самосебе си. Решиха да направят бронхоскопия и така да вземат материал за изследване. И така, вече бях почти сигурна, че е нещо друго, когато си взех резултата (вече е края на 2011г.) и видях заключението от белодробната – „суспектни данни за болест на Ходжкин”(или нещо такова). Не можах да повярвам и занесох стъклата в ИСУЛ, където ми бяха поставили първоначалната диагноза. Тамошният патолог ги погледна и каза, че не вижда типичните ходжкинови клетки, но все пак ще пусне някакво друго изследване с маркери, за да сме сигурни. Резултатът беше отрицателен за Ходжкин - наличие на „хроничен възпалителен процес”. Лекуващите ме лекари прецениха, че при така изложените факти, ще ми изпишат антибиотик и ще назначат после нов ПЕТ. Февруари 2012 отидох на ПЕТ скенер за втори път и се оказа, че този път нещата са нарастнали двойно. Без никакви лимфни възли, с перфектни кръвни изследвания, но с нещо в белия дроб, вече никой не можеше да разбере какво се случва. Определиха нова биоспия за „нещото” и се върнахме в белодробната. Обаче беше разположено така, че варианта вече беше лобектомия – премахване на цял лоб от десния ми бял дроб (около 1/3 от него). Речено-сторено, минах операцията и с надеждата това да му е края вече, но излезе, че образуванието си е чист Ходжкин. Нямаше никаква логика, но фактите са си факти. И така, единственият ход от тук нататък ми остана трансплантацията на стволови клетки. Забравих да спомена, че на всеки един етап следваше обикаляне по различни болници и доктори, свързах се и с няколко в чужбина.

Реших да продължа лечението си на същото място, тъй като екипа там беше най-добре запознат с мен и случая ми. Април 2012г. започнах два подготвителни курса химиотерапия (тук трябва да спомена, че ги приемах сравнително леко, въпреки, че бяха „тежки” курсове, от тях дори не ми опада косата), после един преди събирането на клетките (при мен можеше да се направи автоложна трансплантация на клетки, т.е. с мои собствени). Самата процедура по събирането е следната – една седмица ходех всяка сутрин до болницата за инжекция с растежен фактор (обикновена подкожна инжекция) и след като кръвните показатели станаха подходящи ми сложиха централен венозен катетър (това се прави с местна успойка, не е кой знае какво). На следващия ден ме закачиха за специален апарат, който  извлича от кръвта стволовите клетки. Отнема 1-2часа, не не усеща нищо, на другия ден пак трябваше да отида, за да извлекат достатъчно количество. След това те си обработват клетките по някакъв начин и ги съхраняват до деня на трансплантацията. Вече беше юни 2012г., трансплантацията беше назначена за края на лятото, преди това юли месец една еднодневна химиотерапия, за да не стоя без лечение. И така на 15 август ме приеха в болницата, сложиха ми пак катетър и на следващия ден започна предхождащата химиотерапия, която се прави, за да занулят кръвните показатели. Тя продължи 7 дни, най-много ме беше страх от нея, защото по принцип приемам доста тежко всички вливания. Чак последния ден започнах да се чувствам по-зле, за което съм благодарна. На 23 август ми беше самата трансплантация – за не повече от половин час се вкарват през катетъра клетките, нещо като кръвопреливане е. От там започна чакането да заработят нещата и да ми се покачат показателите. Няколко дни се чувствах зле, но някъде на 3-4 ден от трансплантацията вече започна да ми минава, след това единствения ми проблем бяха афтите, които нормално излизат и затрудняват малко храненето. На 8-мия ден от трансплантацията вече имах левкоцити, а на 11-тия ме изписаха от болницата. Пиша подробно за тези неща, защото когато аз тъсих из интернет имаше информация за трансплантациите, но от чисто медицинска гледна точка. Сигурно при всеки е различно, но все пак се надявам това да внесе малко светлина за интересуващите се.
И така, сега трябва много да се пазя и да си седя вкъщи известно време, ходя на контролни прегледи и след месец някъде ще направя скенер, за да видя как е положението.

Не трябва да пропускам да кажа, че през цялото време в болницата всички бяха невероятно мили и добри с мен – сестрите, докторите, дори и санитарките. Трансплантацията ми я прави др. Аврамова – изключителен специалист с много човешко отношение. Предвид всички оплаквания, които съм изчела за отношението на медицинските лица, няма как да не ги похваля  ."

Резултат - БЕЗ РАК

Аз, мили мои, съм емоционално изцедена. Думите в момента нямат силата да опишат какво се случва в душата и ума ми, затова ще оставя един сканиран документ да говори вместо мен:

ПП Забележката за ребрата е в следствие от падане преди месец, по време на игра на тенис на маса. :)
Подробности за самото изследване на ПЕТ скенер тук

ПЕТ Скенер

ПЕТ Скенер на лимфни възли (не е на М.)

Готово! Минахме и така дългоочакваното чудо на модерните технологии, наречено ПЕТ скенер или позитронно-емисионен томограф. България може да се похвали със собственост на 2 такива апарата - единият е във Варна, а вторият е в Александровкса болница в София.  Ако сте се ровили в нета по темата, сте прочели, че изотопите, с които работи апарата се внасят с чартърни полети от Австрия, затова и изследването, ако не се поеме от здравна каса е около 3000 лева. Различното от "нормалния" скенер е, че позволява да се покаже на клетъчно ниво обмяната на туморни клетки и това дали са злокочаствени, или не и в каква степен са злокачествени. Установява точната локализация на метастаза, ако има такъв и определя как се отразява лечението с химиотерапия/лъчетерапия на туморните клетки. В частност ПЕТ - е единственият в света апарат, позволяващ диагностицирането на тумори в така наречения "нулев" стадий.

Ако ви предстои подобно изследване, в най-добрия случай, ще получите предварително списък с инструкции, които трябва да спазите преди да отидете. Подробности можете да прочете на страницата за Лимфом: http://lymphom.ovo.bg/index/izsledvanija_i_proceduri/0-28

Чакалня 1

От познати и пациенти чухме, че записването за подобно изследване става 2-3 месеца предварително, поради многото нуждаещи се, но на нас ни дадоха час в края на юли за 28 август.  В уречения ден се явихме в Александровска болница (образна диагностика е в отделна сграда) и в 8:30 се наредихме на регистратура с цялата ни документация - кръвни изследвания на глюкоза и креатинин от предния ден, всички епикризи от процеса на лечение, DVD, на което да направят записа на скенера, урографин и фурантрил, бутилка 1,5 L минерална вода. Общо бяха 13 пациента, които задължително минаваха през регистратура. Следващата стъпка беше интервю с лекар, който допопълва документацията - последната дата на химия/лъче, придружаващи заболявания, минали операции, лекарства и т.н. Интервюто се извърши в една малка стаичка, на кръгла маса, зад която имаше бюфет с наредени на него чинии, хляб в торбичка, прибори. Почти беше постигнат ефектът от уюта на една домашна кухня, но едва ли съзнателно (съжалявам за лиричното отклонение, но нямаше как да не го отбелажа - говорим за модерния, единствен по рода си ПЕТ скенер все пак!). Следва посещението при мед. сестра, която поставя абокат, чрез който се вкарва радиоактивен изотоп флуор 18 глюкоза (радиофармацевтик) час преди самото изследване. Последният етап, преди да влезете за скенера, е престоят в така наречената чакалня 1, която на страницата на болницата е описана като "топло, тихо и спокойно" място. Това помещение за мен си беше чиста баня, с плочки дори по стените и с изводи за кранове и душ. Беше наречено "чакалня", може би, заради няколкото поставени тръбни стола и масичка 2х2 педи. Отново се отклонявам, заради контраста с ултра-скъпата техника, за която чакахме. На фона на всичко това, близо час слушахме гневната плеяда на санитарката, че някой вчера беше откраднал тоалетната хартия заедно със стойката от тоалетната, както и кранчетата от мивката преди няколко седмици. Посмяхме се, въпреки напрежението от предстоящото и въпреки очевидното присъствие на млади хора, чакащи реда си за ПЕТ скенера наравно с нас. От чакалнята пациентите биваха извиквани един по един, не по реда, по който бяха дошли, а по количеството изотоп, което заболяването им изискваше, вкарва им се изотопа, след което се маха абоката и се чака, пиейки 1 л. вода с разтворена ампула урографин и фурантрил в нея. Следва скенерa, който продължава около 30 мин., в които се лежи неподвижно, т.е. цялата процедура продължи приблизително 90 мин., но от момента на регистриране до самия край бяхме там 5 часа, минахме 4-ти, което означава, че хората след нас  са прекарали там цял ден. Затова, ако сте на работа и ви престои подобно изследване, вземете си почивен ден и се заредете с търпение.

Може би трябваше да започна с това, че днес е Голяма Богородица по старому (28/8), чествала се най-вече от жените, които се молят за здраве на семесйствата им. Не би могъл да ни се падне по-подходящ ден за такова значимо изследване, не би могла и молитвата ми да бъде по-силна и надявам се по-чута. Резултати нямаме, ще си ги получим в петък или понеделник, което означава, че са необходими 3-4 дни за прецизното разчитане на заснетото. Очаквайте продължение!

ПП Резултат от ПЕТ скенера тук

***

Наложи ни се през август, 2013, да направим контролен ПЕТ скенер (година след първия) и тъй като в Александровска болница в София ни отказаха, под предлог, че Мартин е в ремисия, се обърнахме към комисията във Варна, която след като прегледа документите, ни даде дата за след 2 седмици. Тук е мястото да изразя възхищението си към варненския екип, за отношението и професионализма, който показаха пред нас. Нямат нищо общо със софийските си колеги, като подход към пациентите, позитивно настроение и отзивчивост. Страхотен екип, браво, Варна!

PS скенерът във Варна показа рецидив, а в София ни отказаха, защото сме в ремисия!

Урок по Благодарност

За съжаление не познавам Лиса Креймър, а от всичко, което съм чела/чувала от/за нея бих искала да срещна тази страхотна жена. Нищо не ме вдъхновява така, както силните личности, затова ще ви разкажа набързо за нея и ще ви оставя с посланието й. Лиса е приятелка/колежка на моята добра приятелка Елена от САЩ, която ми разказа историята й и ме насочи към блога й миналата година, поводът беше сходната ни борба. През 1996 година на Лиса й е била поставена диагноза лимфом на Ходжкин, последвали са 9 месеца химиотерапия, рецидив, нова химиотерапия, транспантация на костен мозък, операции и различни процедури. Резултатът, по нейни думи, е бил загуба на желание за живот и въпреки, че много често лекарите са й повтаряли (както и на нас), че трябва да е благодарна, защото има "добрия" рак, тя е била убедена, че няма нищо добро в нещо, което те доближава толкова близо до смъртта.

16 години по-късно Лиса е не само жива и здрава, но и професор по финанси в University of Toronto в Канада и клипчето, което е качено в youtube е речта й пред завършващите студенти, факултет по Бизнес, випуск 2012. Казаното в това послание на Лиса доказва, че ние не сме това, което сме направили, а това, което сме успели да преживеем. Вярвам, че всички ние, минаващи през изпитанието да живеем с болестта, ще излезем от него променени, вярващи в клишетата за живота и повече от всеки друг ще ценим вдишванията и издишванията, изгревите и залезите, дните и нощите. Нека да не забравим уроците, така като Лиса е запомнила нейните, и да намерим начин да се отблагодарим:

"Скъпи завършващи, приемете моите най-топли поздравления към всеки един от вас за постигнатото. Приемете също моите най-искрени извеинения към тези от вас, на които се наложи да преподавам час по Инвестиции и се надявам да чувате гласа ми за последен път. В зависимост от курса, който сте посещавали, докато сте следвали своето университетско звание, се надявам да сте се научили как да увеличите стойноста на акциите си в часовете по финансиране, как да блансирате счетоводните книги в часовете по счетоводство, как да продавате продукти в часовете по маркетинг и как най-добре да се справяте с технологиите в часовете по комуникации, култура и информационни технологии. Всички тези са важни уроци за свят на реклама и технология, но днес ще насоча вниманието ви към по-различни уроци, които може би с лекота сте пренебрегнали през пътуването, което бяхте предприели, за да седите днес тук и да ме слушате.

 Когато получавах последното си университетско звание, седейки между колегите, които завършваха с мен и гледайки с нетърпение към остатъка от живота ми, също като вас сега, аз минавах през втората си година от лечението ми на рак и се възстановявах от транспантация на костен мозък. Бях напълно плешива под шапката ми за завършване и малко се стреснах, когато водещия на церемонията инструктира целия ни завършващ клас да си махне шапките! Няма нищо, казвали са ми, че имам много хубаво оформена глава. Е, това ми го каза майка ми, но съм сигурна, че не ме излъга. Докато си седях на завършването, преди толкова години, с гола глава, разсъждавах върху следващата глава от живота ми, с може би, малко по-различна перспектива от тези на много от вас в този момент. Бях изправена пред прогноза, която беше далече от идеалната - по това време, вероятността да живея още 5 години, беше изчислена на 1 от 4. 14 години по-късно, смея да твърдя, че победих тази вероятност, но гледайки назад към дулото на този пистолет, пътят ми беше изпълнен с несигурност.

Докато си мислех за това, което исках да правя и за това, което имах нужда да направя с времето, което ми остава, осъзнах, че никога не бих могла да измеря успеха в живота с пари и още повече да сложа парична стойност на любовта и подкрепата, които получих от семейството ми, приятелите ми и дори от милите непознати хора, които доброволно даряваха времето си в групи, подкрепящи ракови болни, които успокояваха страха през непознатите медицински процедури или просто поглеждахо разбиращо и ни прегръщаха. Каква парична стойност бих могла да сложа на липсата на тревога, която идва с безплатното здравеопазване, кръвопреливане и дори помощ в дома? Каква заплата би могла да се плати на безбройните хора, които са дарили повече, отколкото някой някога би могъл да ми дари, само защото бях нуждаеща се? В процеса на цялото това получаване, научих за себе си колко е важно да даваш. Чух от много хора, чиято основна мисия е доброволната, че да дадеш е много по-удовлетворяващо от това да получиш.

И ето ме тук днес, за да ви помоля да се запитате какво можете да направите, за да се отблагодарите за изобилието, което сте получили през живота си: да подобрите средата, в която живеете, да направите семейството си по-силно, да помогнете на непознат само, защото този непознат има нужда от помощ. Даването би могло да е под различни форми за различните хора. За едни, да дадеш, означава да си щедър към университета си, институция, която им е помогнала да са на позиция, на която са днес. Бихте могли да помогнете на университета си като дадете дарение след като си стъпите финансово на краката или да станете доброволец в специални мероприятия, или да помагате на новите студенти да се ориентират в изборите, които са пред тях, за да тръгнат по вашите стъпки. За други, да дадеш, означава да помогнеш на най-безпомощния член от обществото ни, като осиновиш животно от приют или като вземеш дете в приемно семейство, или като сервираш храна в приют за бездомни. Можеш да дадеш и да спасиш живот, като напишеш името си в регистъра за дарение на костен мозък, кръв или стволови клетки. Можеш да дариш като станеш доброволец към благотворителна фондация или фестивал за изкуства. Можеш да дариш като следваш страстите си в разрешаване на трудна задача, чието решение ще помогне на човечеството, може би дори ще е задача, за която нямаме надежда, че ще бъде решена, защото нямаме адекватните технологии в момента, но която благодарение на вашата страст и устрем, ще бъде решена. Да му се невиди, можете да дарите една усмивка на някой, който има лош ден или да задържите вратата отворена няколко секудни по-дълго, за да изчакате някой, който не е толкова бърз. Малки или големи, много са начините, чрез които можете да направите промяна. И се надявам, че ще намирате начин да правите промени около вас всеки ден. По този начин вие и вашият свят ще сте по-добри и по-щастливи.

Така че, випуск 2012, с напускането на университетската аула и с първите ви стъпки към остатъка от живота ви, ви желая добро здраве, късмет и преди всичко, желая ви пълно щастие, такова щастие, което се разпръсва над вас и осветява целия свят.

Поздравления!"

Всичко за Лимфом

След поставянето на диагнозата, естествено, започнахме да се ровим из интернет и да питаме гугъл за всякаква информация, свързана с това, което ни предстоеше - химиотерапия, етапи на лечение, болнични заведения, билки, алтернативно лечение и т.н. За съжаление, не открихме много информация на български, а тази, която беше преведана не беше детайлна, нито съпоставима с условията в България, не беше изпитана. Затова се захванах с блога, имах нужда да изкарвам емоции и в същото време да бъда полезна, защото Бог ми е свидетел, ако се даваше по-голяма гластност на случващото се, за всички нас можеше да е по-леко изпитанието. Писах за Мартин, писах за мен, за неговите емоции, за моите емоции, за всяка една стъпка, по която минахме/минаваме, с една дума - писах, описвайки конкретно нашия път. Да, но споделеното е полезено на по-специфичен кръг от хора, предимно на тези, кото се лекуват от лимфом на Ходжкин. Затова следващата стъпка беше да създадем нещо по-голямо, включващо видовете лимфом, различните му проявления и лечения, за да сме полезни на по-широка аудитория, която също като нас ежедневно се лута из виртуалното пространство за повече актуална информация.

Дами и господа, с гордост ви представям сайт, който Мартин успя да направи за Лимфом - http://www.limfom.info - като бързам да добавя, че не е финализиран, нито е в най-добрата си форма, но въпреки това е ценен източник за търсещите. Постепенно ще се обогати съдържанието му и се надяваме Форума към него да стане място за обмяна на Подкрепа, за съвети и мнения на лекуващите се и техните близки. Всички съвети и мнения за сайта са добре дошли и ще приветстваме помощта на всеки, който има познания в тази област или иска да се добави нещо конкретно там.

Линк към форума: Форум

                                                      Бъдете здрави!

Началото на края? Дано!

Всяко начало има край, всеки цикъл има завършек, дори този, който ни прекарват през ада, за да изпита предела на човешките ни възможности да понесем мисълта за обреченост. Казват, че най-тъмно е преди изгрев...

Денят е 1 август 2012, часът е 14 и няма как да не го отбележа, защото по това време официално приключи последната - 8-ма химиотерапия на моето момче. Точно 213 дни от началото на първата химиотерапия, която започна в един студен януарски ден. Помня всичко, все едно беше вчера - очакването, страха, тревогите, въпросите, неяснотата, несигурността...В началото казаха да се готвим за 6 цикъла химиотерапия, в последствие - заради разсейките в костния мозък, ги увеличиха на 8...И ето ни - 8 месеца и 8 цикъла химиотерапия по-късно, с единия крак на изхода на хематологията, в която имаме намерение да се връщаме само за контролни прегледи, с една идея по-спокойни, с повече отговори, отколкото въпроси, с повече увереност, отколкото страх, с повече вяра, отколкото отчаяние. За първи път си тръгнахме без да минем да се запишем за следващия месец, стрнно усещане, все едно те пускат на свобода от място, на което си бил заточен неправомерно.

Разбира се, не сме се отпуснали напълно (едва ли някога ще), защото все още предстоят първите контролни прегледи, които да потвърдят доколко лечението е било успешно и да покажат дали има нужда от неговото продължение. Лъчетерапия не се споменава засега, а това което се очертава е да прескочим CT скенер и биопсия на костен мозък и да направим направо на ПЕТ скенер, което считам за благословия. Няма по-сигурен начин да сме уверени, че сме в ремисия, от резултатите на ПЕТ скенера. От НСБАЛХЗ ни записаха час за 28 август в Александровска болница, 9 часа сутринта. Молете се за здраве!

Инфо брошура на НСБАЛХЗ

Вчера се случи нещо много хубаво - минахме през Хематология и се натъкнахме на информационна брошура за пациента, която се намира на входа и на масичката пред регистратурата. Това е първата новост, втората е раздаване на номерца на пациентите (взимат се от регистратурата срещу входа), за да се следи реда пред кабинетите. УРА! Тези от вас, които следят блога знаят, че бяхме предложили изготвянето на подобна брошура, както и номерирането на чакащите, и се радваме, че ръководството се е съобразило с нуждите на пациентите си за оптимизиране и улесняване на работния процес в болничното заведение. Искрено се надявам, че написаното ще е полезно, ще спести ненужното обикалянето на кабинети и ще е в помощ както на лекуващите се, така и на персонала в НСБАЛХЗ. Прилагам брошурата към поста, за да имате насочваща информация за локация, документация, права и задължения, талони, структура на болницата, лечение, прием и престой. Благодарим, НСБАЛХЗ, че ни чухте!

Слънце и Химиотерапия

Лято е! Няма нищо по-изкушаващо от плажа и морето през летните отпуски, които разбира се, вървят ръка за ръка със слънцето. За съжаление обаче, слънцето не е приятел на химиотерапията и ако се случва така, че имате вливания през лятото, ще трябва да се пазите много от лъчите му. Проблемът е, че и минимално слънчево излагане, може да причини (в този период), сериозно слънчево изгаряне.

Др. М. Т. (от breastcancer.org) твърди, че много от съставките на химиотерапията имат свойството да засилят облъчването на слънчевите лъчи в пъти при хората, подложени на лечение, както и да направят кожата по-чувствителна. Трите съставки, които пораждат значителна чувствителност към слънце са:

• Methotrexate
• Fluorouracil
• Dacarbazine

Ефектът на съставките на химиотерапията може да продължи месец-два след приключване на терапията. Затова ето няколко съвета, за да се справите със силата на слънчевото облъчване без поражения през горещите месеци:

• слънцезащитен фактор 30 или по-висок, по възможност да не е останал от миналата година;
• шапка, която да покрива лицето ви;
• на плаж - фееричен плажен шал за дамите и тениска за мъжете;
• избягвайте да се излагате на директна слънчева светлина между 10 и 15 часа;
• пийте много вода;
• ако сте имали лъчетерапия, пазете облъчените части като ги покриете напълно.

Отново за Хубавите Новини

Това, което ще видите не сме ние, но ще бъдем съвсем скоро. Това ще бъдете и вие - вярвам! Попаднах на клипа, който поствам, съвсем случайно, но ме накра да се усмихна, да поплача, да се радвам и да вярвам. Вярвам за пореден път. И тъй като не само аз имам нужда да се усмихвам, публикувам го и за всички вас, които търсите надеждата. Има я.

За съжаление клипът е на английски, затова за неразбиращите - историята накратко: Това е Джейк Баума, на 28 г., който е с диагноза Ходжкинов лимфом, минал е през химиотерапия си (ABVD) и е напът да научи резултата от контролния PET скенер след края на лечението. Докторът му показва "преди и сега" кадри, сравняват лимфите около врата, гърдите, сърцето. Първият скенер е от 16/2/2012, а вторият, контролният е от 12/6/2012. Докторът, показвайки първия скенер, обяснява как всичко около врата на Джейк и под мишниците му е било засегнато: "почти всички лимфни групи в основата на шията и под миниците са засегнати, като лампички на коледно дърво". Джейк е имал голямо струпване на засегнати лимфи в медиастанума (медиастинум или средостение представлява пространство в гръдния кош, което се разпространява напред до гръдната кост - sternum, назад до телата на гръдните прешлени, отдолу до диафрагмата и встрани до медиастиналните плеври на левия и десния бял дроб) и около мускулите на сърцето, които вече са чисти на контролния скенер. Приложената химиотерапия е повлияла напълно на лечението на пациента, без никакви останки от ракови клетки. 

Хареса ми, когато лекарят казва накрая: "Хубаво е да видиш на картинка, визуално, защо си минал през всичко това, през което мина. Не е забавно, но е най-добрият възможен сценарий!". Приятно гледане:

Chemo Brain или умът ни след химиотерапия

Ще ви запозная накратко с термин и състояние, с което, ако преминавате през онкологично лечение, най-вероятно сте наясно. При нас понякога също има някои от по-долу изброените симптоми и след малко ровичкане в нета, четене на форуми и медицински сайтове, стигнах до обяснение за повечето от тях. Веднага споделям и с вас, защото в България и във виртуалното пространство на български, няма почти никаква, да не кажа никаква информация по въпроса. Ето за какво става дума.

Терминът е "chemo brain" (chemo - съкратено от chemotherapy - химиотерапия, brain - мозък) и все повече се използва сред англоговорящите във връзка с измененията, които настъпват в мозъка след/по време на химиотерапия. Пациентите често са се оплаквали от менталната мъгла, в която попадат, когато започнат лечение, загуба на краткотрайна памет и проблем с концентрацията, но едва от скоро се поставя наименование на състоянието. Ето някои примери, какво лекуващите се и техните лекари, наричат "chemo brain":

• забравят неща, които по принцип нямат навик да забравят, неща от ежедневието - имена, дати, събития;
• проблем с концентрацията;
• проблем с вършенето на няколко неща едновременно;
• бавна организация, разсеяност;
• забравяне на думи по време на разговор/кореспонденция;
• обърканост/замаяност ;
• трудно следене на разговор;
• проблем с визуалната памет.

За повечето пациенти състоянието продължава предимно по време на терапията и за кратък период след това и най-често отшумява с приключване на лечението, но последните изследвания в областта показват, че подобен синдром може да остане част от живота ни в продължение на повече от 5 години. Причината за това е, че възстановяването от лечението на рак не е процес, през който преминаваме за няколко месеца, а процес, който отнема от 2 до 5 години. Пациентите трябва да са нясно с ефекта, който не само рака, но и лечението му има над всяка клетка на тялото им. Не само химиотерапията може да доведе до подобни симптоми, при хормонално лечение (намаляване на нивото на тестостерон), трансплантация на стволови клетки, имунотерапия и лъчетерапия също се наблюдават подобни изменения. 

Как да си помогнете:

• следете и записвайте честотата на тези "chemo brain" епизоди;
• направете си списък на всички лекарства, които приемата ежедневно и го оставете на видно място или най-добре - почасови аларми в телефона, подсещащи ви, че е време за лекарство, среща, събитие;
• не отивайте сами на преглед при лекаря ви, винаги бъдете с близък човек;
• запишете си въпросите, които имате да зададете;
• тренирайте ума си - кръстословици, судоку;
• спете достатъчно;
• следвайте рутина в ежедневните задачи, които изпълнявате;
• упражнявайте се физически и наблягайте за зеленчуците;
• витамин Е и гинко биха били полезни, но само след консултация с лекуващ лекар.

Източник:
http://www.cancer.org
http://www.mayoclinic.com

Не питай старило, питай патило

И Нана да ни го каже! Много усмихната и позитивна, вече обратно в България, на кафе с Гала, разказва за преживяното до тук и за способността, придобита с рака, да изживяваш миговете пълноценно. От нейните уста, уверението, че имаме специалисти на световно ниво, звучи изпитано и проверено. Вярвам й, защото на мен не израелски, а американси доктори ми го казаха преди няколко месеца и не съжалявам, че предпочетохме да се доверим на българското, поне докато нещата продължат да се развиват в положителна посока.

Ето част от репортажа:

 "Телевизионната водеща Нана твърди, че е щастлива от болестта си. „Тази болест (рак на гърдата – ред. бел.) може да те изгради като индивид, да те развива, богатство на емоциите, съвсем различна призма на отношенията с детето и съпруга ти, емоционално по-наситен ставаш", каза тя в предаването на “На кафе”. Тя сподели още, че вече забелязва мъничките неща, които преди не са й правили впечатление.

Нана заяви, че онколозите в България са професионалисти на световно ниво и показа стъкълца, на които са й правени изследвания. По думите й те са измислени от български специалисти и носят цялата информация за болестта. „Всички хора, които идват от България, идват с перфектни документи!", казали й израелските лекари.

Нана показа и кадри, на които се е снимала, докато й прилагат лечението. Тя сподели, че от лекарството, които й вливат при химиотерапията, я болят костите. Чаровната водеща не страда, че е изгубила косата и веждите си.

„Разделяйте се с каквото си поискате в живота, само не и със самия него", бе категорична тя."

Интервюто с Нана можете да гледате на линка отдолу (Nova)

http://www.novatv.bg

Последни новости относно петицията ни до ръководството на НСБАЛХЗ

В преден пост бях писала за неуредиците в НСБАЛХЗ, бяхме предоставили писмо, което да бъде разпечатано и подписано от лекуващите се (ако са съгласни с доводите), и желанието ни беше да се стигне до ръководството на лечебното заведение. Петицията вече е свалена от блога ми, защото изпълни предназначението си. Положено е начало на дискусия с ръководството, инициирана от самите тях, по отношение на положението в болницата и се надяваме всичко това да има положителен резултат както за пациентите, така и за персонала от професионалисти, който се грижи за стотици пациенти всеки ден по възможно най-добрия начин, предвид условностите, надяваме се да е в помощ и на др. Хрисчев, пред чийто кабинет от 8 часа сутринта чакат десетки пациенти от цяла България и никой никога не е върнат. Винаги съм казвала, че никой друг, освен др. Хрисчев, не реагира адекватно и уверено, когато имахме спешна нужда от точна диагноза и благодарение на назначеното му лечение в НСБАЛХЗ, сега сме на финалната права към ремисия. Много хора с онкологични заболявания на кръвта ми пишат ежедневно, интересуват се от различни неща, за които съм писала и на всички съм препоръчвала лечение в тази клиника, защото има др. Хрисчев в екипа си и защото е единствената клиника, която се занимава само и единствено с хематологични заболявания. Логично е светилата в тази област да са там.

Неуредиците са си неуредици на много места, не само в НСБАЛХЗ, повярвайте ми за Токуда мога да напиша ферман, просто се случи така, че ние ИЗБРАХМЕ да се лекуваме в клиниката по хематология и решихме да бъдем полезни, и да дадем обратна връзка на ръководството им. Персоналът и особено др. Хрисчев, имат най-голямото ни уважение и адмирации! 


Относно темата НСБАЛХЗ вижте също тук

Добрите новини

 

Oказа се, че хубавите новини също идват изневиделица, сварват ни неподготвени и реакцията ни е също така първична, както и при страха, но с повече външна изява (подскоци, песни, танци, блясък в очите, прегръдки и целувки). Щастието ми е пълно днес, скъпи мои, насочила съм се към 7-мото небе и нямам намерение да се връщам оттам, имам криле и животът е прекрасен! Получихме си резултатите от изследванията на скенера и новата биопсия на костния мозък. След 5-месечно лечение скенерът показа, че М. е чист от гърдите надолу, т.е. няма засегнати лимфи и няма разсейки в костния мозък, а за тези, които не са чели целият блог - почти всички лимфи по тялото бяха засегнати през декември и имахме разсейки в костен мозък. Дали е помогнала химиотерапията, дали е помогнала содата и Натулан, които пием, дали алоето, дали силния дух и стриктните диети, нямам представа, но продължаваме по план. Колкото и да се страхувам да се радвам, усмивката ми е от онези - най-големите и сълзите ми са от онези - щастливите. Живи сме и ще сме тук още много години. Вярвам!

До пациентите на НСБАЛХЗ

Скъпи пациенти на НСБАЛХЗ, вече половин година ни се налага да се сблъскваме ежемесечно с всички неуредици на болничното заведение. За жалост не сме единствените потърпевши. Пред кабинените сме били свидетели на скандали между персонал-пациент, пациент-пациент, дори персонал-персонал и всичите породени от липсата на каквато и да било елементарна уреденост и нормална комуникация на работния процеса в НСБАЛХЗ. Допълнително напрежение, стрес и негативни емоции, са последното нещо, от което лекуващите се имат нужда на подобно място. Затова М., друга Подкрепа и аз създадохме "Нота на Пациента", адресирана до ръководството на болницата, в която просто и ясно изразихме позицията ни, както и предоставихме нашето виждане за решаване на проблема с организацията на ежедневните манипулации в болницата. Излишно е да споменавам, че не се учудихме, когато сестрите (които не спират да се оплакват и негодуват от липсата на помощ в тяхното звено - за ваше сведение те работят извънредно без допънително заплащане и най-често има назначена само една сестра, която се занимава с десетки пациенти и вливания всеки ден) отказаха да задържат подписката при тях, за да е удобно на всеки пациент да я подпише. Но се учудих се, че пациентите, същите онези, които плачат от неуредиците в НСБАЛХЗ, висят пред кабинетите с часове прави, защото няма къде да приседнат и си тръгват без да получат каквато и да е яснота поради една или друга причина, същите, които се карат пред кабинета за даване на кръв, защото НИКОГА не е ясно кой след кого е и същите онези, които обикалят етажите, някои терминално болни, за да си издирват епикризи и картони, точно тези пациенти отказват да подпишат, написаното от нас. Защо? Защото се страхуват. Страхуват се, че в последствие ще им откажат лечение може би, страхуват се, че ще ги претупат, ще ги игнорират, а страхът, както съм казвала и преди, е първична реакция, a в момента ни трябва нещо по-градивно от страх. Няма как да се покаже, че повечето неща в болницата са недоизпипани и крайно стресиращи, ако не се даде гласност, като това не е единствената болница с тези проблеми. Просто е болницата, в която ние се лекуваме и избираме да се лекуваме всеки ден, защото има невероятни специалисти и добра апаратура. Не ми се иска да вярвам, че сме силни в реването и слаби в действията, които биха ни помогнали, биха улеснили работата на всички и биха направили висенето ни в НСБАЛХЗ една идея по-поносимо. Много уважавам всички, които преминават през лечението от тази коварна болест, много уважавам и хората, които са неотлъчно до тях, както и техните лекари, но ще си останем със стреса и негодуванието, ако не се задействаме. Aз със сигурност съм уморена от сблъсъците там, а не знам за тези от вас, на които им се налага да се лекуват там от години. Дали можем да променим случващото се?

Излагам пред вас това, което сътворихме, за да изискаме промяна, за да изискаме нещо, което се полага на всеки един пациент и на всеки един служещ на пациентите, а вие решете дали да го принтирате (ако искате копие, моля, свържете се с мен по мейл) и да го оставите подписано в болницата, или да продължите да плачете и да се страхувате. Дори в Библията си го пише: "Искай и ще ти се даде!".

                                        *                          *                             *

Тук следваше писмо до управлението на болницата, което излагаше гледната точка на пациентите и предлагаше решения за справяне с проблема. Писмото стигна до когото трябва, затова повече няма да бъде на сайта. Подробности четете тук: http://canfight.blogspot.com

Cancer isn't killing us it is pushing us to live!

Този цитат ме вдъхнови. Кратко и ясно. Ракът не ни убива, кара ни да живеем. Кара ни да живеем онзи живот, който ни се случва рядко, защото забързаното ежедневие не ни го позволява, защото си разрешаваме да забравим, защото понякога така е по-лесно, защото финансите  ни ограничават, защото се страхуваме, защото, защото.

Ракът отключи една врата, от онези, до които се стига надолу по скърцащите стълбите на тъмно мазе, в овехтяла, прашна къща и се отключват с голям черен ключ, който трудно се намушква в ръждясалата ключкалка. Какво имаше зад нея ли? Имаше възможности. Една след друга. Нови и непознати възможности, за стари и познати  изживявания, но вече отминали и забравени. Зад вратата се намираше животът ни, представен от различен ъгъл, в различна светлина, пречупен през призмата на смъртта, която го изпълваше със смисъл. Чували сте: "Живей така, все едно наистина го искаш/мислиш" (Live as if you really mean it) - е, за нас вече не е трудно. Ракът ни върна живота, по начин, по който не сме искали, замести рутината с динамика и чувствителност. Вкара ни в приключение, но не от тези, които си правим нарочно, по време на ваканциите ни, ей така, за да ни се случи нещо вълнуващо, а от тези, които се случват в движение и ни сварват неподготвени и без камера, за да запечатаме поредната фейсбук снимка. Научи ни да сме отново по детски способни да ловим пеперуди като замени пеперудите с мигове. Научи ни да се вслушваме във вътрешния ни глас и интуиция, показа ни, че вторият шанс, винаги трябва да бъде първи избор. Върна ни обратно в природата, като доказа, че питателността на храните е решаваща за качеството на живота ни, че въздухът в планината и горите захранва с най-качествен кислород клетките ни и че не отказването ни от 1-2 порока убива, а стресът го прави. Бягствата извън града станаха нещо задължително, радостта се превърна в зараза и цветовете изместиха черното, което аз иначе обожавам. 

Оздравяваме зад тази отключена врата, прегръщаме се по-дълго и по-често. Срещата на погледните ни сега е придружена от усмивка, изплезване, изпращане на въздушна целувка. Действието не поражда продиводействие, а взаимодействие, което има за цел да ни изведе до финалната права на лечението. Лекуваме се с много чувство, с докосване на студените ми ръце по топлото му лице след терапия. Лекуваме се със смеха на дете, чиито очички греят и не спира да пее и танцува, дори в дните и вечерите, когата е най-мъгливо и тъмно. Оздравяваме и напук на финансовите предизвикателства, като си позволяваме част от онези глезотийки, без които си казвахме, че можем да минем. Ами, сега не можем без тях, те са подправката на вкусната манджа, която готвим.

Ракът ни даде днес, даде ни едно безгрижие като ни освободи от тревогите за утре, даде ни тук, даде ни сега и ни бута, бута да живем пълноценно. По онзи истинският начин, за който така вдъхновено мечтаем, тичайки към утре. Дали бихме искали да стигнем до оценяването на този урок по друг път - о, да! - но тъй като не можем да се откажем от този, ще използваме г-н рак докато ни научи как да продължим качествено живота си и занапред, и когато времето дойде, ще го пуснем да си ходи по пътя и той нас - по живо, по здраво, с благодарност за урока...и за днес.

Кръвни показатели преди и по време на лечение

Тъй като получих няколко запитвания за кръвните ни показатели преди поставяне на диагнозата, реших да приложа нагледно изследванията и стойностите. Първите няколко имам на хартиени разпечатки, които сканирах и качих, но тестовете, които се правят сега, в момент на лечението, са описани в епикризата и затова ще ги напиша в съкратения им вариант. На някои има следните обозначения: Н (high - високи) и L (low - ниски). Подредени са по дати, ако искате да видите в по-голям размер - кликнете на резултатите, които ви интересуват.

 

 

 

28/02/2012:

• Нв - 137 г/л
• Левкоцити - 4,81 Г/л
• Тромбоцити - 207 Г/л
• ДКК: щаб %, сегм 60%, лимфо 30%, моно 9%, Ва 1%
• Серумно ново на б2 микроглобин #1356: 1,7 мг/Л (норма 1,0 - 2,4 мг/Л)

 31/01/2012:

•  Нв -133 г/л 
• Левкоцити - 5,39 г/л
•  Тромбоцити - 153 г/л
• ДКК: щаб 3%, сегм 56%, лимфо 32%, моно 9%
• Фибриноген 4,8 г/л
• АЛАТ 76,2 Е/Л
• Серумно ново на б2 микроглобин #700 - 2,2 мг/Л

Най-добрите онколози в София

В началото на 2011 година Дарик радио започна представително изследване за столицата, което да определи "Най-добрите лекари в София". Това е първото по рода си проучване, направено със съдействието на „Галъп Интернешънъл", което обхваща основните специалности в медицинската професия.

Лекари от 24-те най-големи столични болници посочиха най-добрите в своята специалност чрез проучването на Дарик радио със съдействието на "Галъп Интернешънъл" „Най-добрите лекари в София". 298 лекари в 38 специалности получиха най-много препоръки от страна на колегите си. Следващото анкетно проучване, което екипът на Дарик ще осъществи, ще бъде за това кои са най-добрите лекари в Пловдив и Варна.

Списъкът, който ви представям е съкратен и включва само онкологичните специалисти. 

Медицинска онкология:

•  Елена Пиперкова, проф.- София, СБАЛ по онкология
• Здравка Валерианова, доц.- София, СБАЛ по онкология
• Зинаида Гаранина- София, СБАЛ по онкология
• Илия Полихронов - София, СБАЛ по онкология
• Константа Тимчева, доц.- София, СБАЛ по онкология
• Манаси Николов- София, СБАЛ по онкология

Лъчелечение:

• Ана Чакърова - София, СБАЛ по онкология

• Веселина Първанова - София, СБАЛ по онкология

• Елена Петкова- София, СБАЛ по онкология

• Стефан Бакърджиев- София, СБАЛ по онкология

·          Детска клинична хематология и онкология:

• Драган Бобев, проф.- СБАЛДОХЗ

За др. Хрисчев - тук

Източник: http://www.bestdoctors.bg

В помощ на черния дроб

По време на химиотерапия, а и не само, по време на всяко тежко медикаментозно лечение, черният дроб е изключително потърпевш. Затова често, в процеса на лчение, се пускат изследвания, които показват дали функциите му са в норма и ако не са, има лекарства, които биха могли да се приемат. Освен конвенционалните лекарства би било добре самите ние да му помогнем да се справи с преработване на токсините чрез правилно хранене. Благодарение на блога се свързах с прекрасни хора и една от тях (Darcy), ме насочи към цитираната по-долу публикация. Изброените храни не са скъпи, не са трудни за откриване и се срещат целогодишно, така че не би било трудно да ги включим в ежедневната ни диета:

1. Чесън (отново!)

Само няколко скилидки чесън са способни да активират важни чернодробни ензими, отговорни за бързата преработка на вредните метаболити в организма. Чесънът съдържа високи количества алицин и селен. Алицинът е пасивен в скилидката докато чесънът не бъде нарязан, сдъвкан или смачкан.

2. Грейпфрут

Високите дози витамин C и антиоксиданти съдържащи се в грейпфрута помагат на естествената очистителна функция на черния дроб. Само 100 мл. прясно изцеден фреш от грейпфрут активира и засилва функцията на органа и подпомага изхвърлянето на вредните вещества.

3. Репички и моркови

И двете са изключително богати на биофлавоноиди и бета-каротен, който е прекурсор на витамин E – витаминът на плодовитостта. Той е важен антиоксидант, а липсата му води до развитието на анемия, нарушения в размножаването, мускулна дистрофия, засягане на малкия мозък, понижен имунитет.

4. Зелен чай (по възможност го купувайте насипен)

Зеленият чай е истински лек за черния дроб, тъй като съдържа цяла гама от растителни антиоксиданти, известни под името катехини. Чаят не само има хубав вкус, но е и незаменима част от повечето здравословни диети. Има диуретично и очистващо действие и провокира към консумацията на по-голямо количество вода, което е полезно за тялото. Той е много по-силен антиоксидант от черния чай, а силно положителният му ефект при намаляване на риска от сърдечни заболявания, рак и бъбречни заболявания е научно доказан.

5. Листни зеленчуци

Едни от най-мощните средства за очистване на черния дроб са листните зеленчуци, които може да консумираме сурови, обработени или изцедени на сок. Богати на хлорофил те буквално “улавят” токсините и най-вече тежките метали от кръвта. Хлорофилът образува неактивни химически комплекси с тежките метали, химикалите и пестицидите попаднали в организма ни и спомага за изхвърлянето им. Така той се явява мощен защитен механизъм на клетките на черния дроб. Опитвайте се да консумирате по-големи количества зелени листни зеленчуци като спанак, зелена салата, лапад, кейл, листа от цвекло, магданоз, синапени листа и цикория. Те имат благотворен ефект и върху производството на жлъчка, а целулозата “попива” токсините и ги елиминира по-лесно от тялото.

6. Авокадо

Авокадото, подобно на киноата, е изключително наситен на полезни вещества продукт и се определя като суперхрана. Той има свойството да подпомага синтеза на глутатион, който е ключов фактор в елиминирането на токсичните метаболити. Последните изследвания показват, че редовното включване на авокадото в диетата подобрява значително функцията на черния дроб.

7. Ябълки

Ябълките са много богати на пектин  (до 1,5%) Пектинът е естествена част от човешката храна, но не притежава особена хранителна стойност. Дневният прием на пектин от плодовете и зеленчуците е около 5 g при консумация на 500 g храна от растителен произход. Той преминава през тънките черва почти без химически промени, което го прави едно от най-ефикасните баластни вещества. Установено е, че консумацията на пектин намалява кръвните нива на холестерол. Това се дължи на повишения вискозитет на чревното съдържимо, което от своя страна води до свързването му с холестерола и жлъчните киселини и намалената абсорбция на холестерол. В дебелото черво микроорганизми метаболизират пектина и освобождават късоверижни мастни киселини, които са пребиотици и имат изключително благотворно влияние върху зравословното състояние на човек.

8. Зехтин (помнете, че истинският extra-virgin се втвърдява в хладилника)

Студено пресованите органични масла от маслини или ленено семе са превъзходен продукт за черния дроб. Осигуряват важна мастна база за правилното функциониране на мастната обмяна, като го отбременяват от претоварения метаболизъм. Повечето от очистителните диети правени след зимния сезон включват консумация на чист зехтин. Добре е да го използвате като основна течна мазнина в кухнята си за подправяне на салати, супи и ястия. Съдържащият се в него олеокантал е набеден за снижаването на риска от сърдечни заболявания характерен за средиземноморската диета, помага за установяване на баланс между omega-3 и omega-6 мастните киселини, намалява и нивата на холестерол в кръвта, както и действа като протектор на стомашната лигавица и снижава риска от язва и рак на стомаха.

9. Пълнозърнести храни

Зърнените храни, като кафявият ориз, са много богати на витамини от група B, които подобряват значително обмяната на мастите в организма, осигуряват здрава кожа и коса, както и мускулен тонус, важни са за доброто функциониране на нервите и нервната система, намаляват риска от рак на панкреаса, предпазват от анемия, тъй като ускоряват деленето на кръвните клетки. Във всички случаи се опитвайте да заместите бялото брашно с негов пълнозърнест аналог, богат на тези витамини.

10. Лимони и лайм

Тези цитрусови плодове съдържат значително количество витамин C, който има благотворен ефект върху здравето на черния дроб. Изпиването на прясно изцеден лимонов сок сутрин помага за активирането на чернодробната функция. Витамин C е незаменим антиоксидант, стимулира имунитета и затова се изчерпва много бързо при инфекции и заболявания с висока температура, както и действа като антихистамин.

11. Орехи

Съдържащата се в голямо количество в орехите аминокиселина аргинин помага на черния дроб ефективно да елиминира амоняка, който е продукт на обмяната на веществата и е токсичен.  Орехите съдържат и много глутатион и omega-3 мастни киселини. Важно е много добре да сдъвквате орехите преди да ги преглътнете, тъй като това помага за по-доброто усвояване на полезните вещества в тях.

12. Куркума

Куркумата е любимата подправка на черния дроб. Тя е кореново растение, родственик на джинджифила с ярък жълт цвят дължащ се на куркумина. В Индия се използва щедро в различни ястия и го наричат “шафранът на бедните” или “златната подправка”. Има изключително благотворно въздействие за подобряване работата на жлъчката и черния дроб. Влияе положително и на страдащите от диабет. Доказано е, че къри, приготвено с куркума, убива ракови клетки. Последни изследвания показват, че куркуминът в комбинация с omega-3 действа като невропротектор и може да се окаже ключов в лечението на всички невродегенеративни заболявания – болест на Паркинсон и Алцхаймер, мозъчни инсулти, както и глаукома.

Източник: http://vivata.bg/liver-cleansing-foods

Що се отнася до билка, която можете да използвате за прочистване на черния дроб, в клиниката по хематология препоръчват да се приема екстрат от магарешки бодил. За най-ценната съставка, съдържаща се в магарешкия бодил, сега-засега се смята флавоноидния комплекс, познат накратко като силимарин (или силибинин). Има редица изследвания, които придават на флавоноидите в комплексния екстракт свойства на анти-хепатотоксичен и хепатопротективен агент. Учените гледат на силимарина като на вещество, което може да работи като потенциален антиоксидант в хепатоцитите (клетките на черния дроб) и така да ги предпазва от увреждане. Макар да не е изяснен точния биологичен механизъм на въздействие, фактите потвърждават директния ефект на силимарина върху чернодробното здраве.

Разбира се, преди да започнете да пиете тази билка, направете консултация с лекуващия ви лекар.

Източник: Магарешки бодил (Milk Thistle Extract) http://www.bb-team.org/articles/3223_magareshki-bodil-milk-thistle-extract#ixzz1rGB2noKo