Рецидив

Месеци отлагам тази публикация вече, ако трябва да съм точна - 3 месеца отказвам да седна и да пиша тук. В момента Марти се намира на 4-тия етаж в Хематология, в отделението по трансплантация на стволови клетки, защото започна процедура по трансплантация.

Историята ни до тук даде надежда на много лекуващи се и техните близки, че болестта е победима, че колкото и трудни химии да минат, колкото и многобройни да са те, думата "ремисия" не е илюзорно понятие, а напълно реална възможност. За съжаление, обаче, при някои пациенти, ремисията е по-краткотрайна, отколкото при други. Оказва се, че ние сме от първите. Целенасочено забавях тази публикация, за да имам време да изживея всички емоции, които ме връхлетяха с двойна сила и да не ги пренеса в поста пред вас, защото вярвайте ми, вълната този път беше в пъти по-силна от първия път. Дано на никой не му се наложи да го изпита, но ако все пак се озовете или вече сте се озовали на изходна позиция, по-добре да споделя за пореден път нашия опит, за да вървите по отъпкана пътека и да сте по-информирани. Винаги е по-лесно, когато влизаш подготвен, знаейки, че някой друг успешно е преминал и това. Вярвам, че ще бъдем от успелите за пореден път.

3 месеца след резултат от контролен ПЕТ скенер (този път Варна), който потвърди наличието на рецидив в медиастинума и в дясната подмищница, изминахме няколко сериозни крачки, за да стигнем до отделението по трансплантация. Отново се наложи да правим биопсия, за да се установи вида  Ходжкин, този път е смесено-клетъчен тип (първият път беше нодуларна склероза), стадий 2, без разсейки в гръбначния мозък. Взехме си довиждане с д-р Хрисчев, след като представи случая на Мартин пред лекарска комисия и определиха следната схема на действие: DHAP (дексаметазон, цитарабин и цисплатин), извличане на стволови клетки, DHAP и трансплантация. Първото лечение беше с BEACOPP и продължи 8 цикъла, странични ефекти освен косопад и общо неразположение, нямаше, докато терапията с DHAP се оказа в пъти по-тежка. Схемата, по която прилагаха вливания на различни течности, освен химиотерапията, беше следната:

• първи ден хидратация на организма
• първи и втори ден 24 часови вливки
• трети и четвърти ден 12 часови вливки

Пациентите са вързани през цялото време за химиотерапиите, към машина (инфузомат), която дозира всяка една вливаща се банка, като на Марти му даваха почивка от час между циклите. Възстановяването също беше по-трудно, отколкото с BEACOPP, промениха се вкусовите му качества, вдигаше температури, хълцаше некотролируемо с часове и почти не успяваше да задържи храна, дори дни след края на самата химия. Един от стрничните ефекти на цитрабина е да предизвиква очни възпаления, затова бяха изписали капки за очи, както и лек антибиотик, който да приема превантивно срещу появата на херпеси, предизвикани от отпадналата имунна система.

Събирането на стволови клетки (т.нар. афереза) беше следваща стъпка по плана, който следвахме и подготовката включваше инжекции с растежен фактор. Целта им е да стимулират костния мозък да произвежда повече стволови клетки, които да могат да бъдат извлечени от кръвта и замразени до момента на трансплантацията. Растежният фактор предизвика температура и силни болки в ставите, особено към края на седмицата, в която го биеха. Самото събиране на стволови клетки извършиха на 3-тия етаж в Хематология, с помоща на уред, наречен -
клетъчен сепаратор. Вечерта, преди самата процедура, поставиха катетър във вена на врата на Марти, която имаше два порта - от единият изтегляха кръвта, прекарваха я през машината, отцеждаха стволовите клетки и втория порт връщаха кръвта обратно в тялото на Марти. Събирането отне 3 часа, но при всеки пациент е различно, понякога може да са необходими 4-5 часа, а в някои случаи, в които няма достатъчно стоволови клетки, събирането отнема и ден.

DHAP се повтаря на 3 седмици и в началото на ноември мина втория цикъл, който отново протече по описаната по-горе схема. Всички, лежали на 4-тия етаж, ще потвърдят, че престоят там е изпитание не само за тялото, но и за духа. Прекарваш време с различни хора, носещи различни истории, преминали през различни лечения, ставаш свидетел на смърт и на десетки житейски сътби, сблъскваш се с болката на близките. Организацията не е най-силната страна на отделението и има доктори, до които трудно се стига и рядко са склонни за комуникация с близките на пациентите. Затова тук е момента да изкажа признателност, благодарност и симпатия към д-р Мартин Дончев. Освен, че действаше професионално, като лечение на пациентите си, обгрижване и присъствие, ми отдели време и отговори на всички мои въпроси и притеснения. Имам наблюдения и върху работата на още един лекар от отделението, но тъй като мнението ми не e така положително, ще го спестя в момента и ще опиша работата му по-късно.

Насрочиха дата за прием в трансплантационното отделение на 28.11.2013, като преди това направиха СТ скенер, показващ все още наличие на увеличени лимфни възли, с които ще се борим по време на трансплантацията. Самия процес на трансплантация ще опиша в отделен, следващ пост, за да приложа цялата информация на едно място, така ще е по-лесно за всеки, който търси повече информация да я намери.

Днес започна 4 ден на химиотерапия и така до зануляване на кръвните му показатели. Следва продължение...