$$$$$ Цена на Рака

Каквото и да се говори за българското здравеопазване, колкото и да се вадят плюсове и минуси и да мечтаем за лечение в чужбина, факт е, че на онкоболните (поне в момента) не им се налага да плащат химиотерапиите, лъчетерапиите, скенерите и изследванията си - поемат се от здравната каса. Ще кажете да, ама ни карат да си купуваме лекарства, които ги няма в БГ! На фона на битката, обаче, безплатната химиотерапия е най-хубавото нещо, което може да се случи.

В САЩ почти 50% от населението няма така наречените и бленувани медицински застрховки. Ще ги имате, ако работите в добра компания, която да ви плаща процент от тях, а вие да си плащате останалата част. Някои от застрховките не покриват рак и в такъв случай, ще си ги заплащате лично, както и ако нямате никаква здравна застраховка. Не случайно понякога семейства, преминали през лечение на тази или други коварни болести, са принудени да обявят фалит. Момче, борещо се с Ходжкин в САЩ, с медицинска застраховка, покриваща лечението му, получило справка по пощата, която му показва, че месец химиотерапия струва на него или в случая на застрахователната му компания - $48,276.30! Той е преминал през 12 месечна химиотерапия. Сметнете сами...

Терапията, поне за Ходжкин, е една и съща както в Европа, така и в САЩ. Консултирахме се със добри хематолози, началници на клиники и ни увериха, че и в Българиа се използва най-съвременното ефикасно лечение. Химиотерапиите са стандартни, важното е да има добър лекар, който да ги дозира прецизно.

Huntsman Cancer Institute, Salt Lake City

Tъй като не само съм Тома Неверни, но и бих искала да съм максимално информирана относно възможностите за лечение извън страната (все пак тази битка се води веднъж!), преди седмица се свързах с кординатора на клиниката по хематология за Huntsman Cancer Institute в Salt Lake City, Utah, защото съм живяла там 8 години, американска гражданка съм и исках да знам опциите за лечение на М., ако отиде с нормална туристическа виза. Получих отговор след 48 часа, в който много любезно беше обяснено, че без американска медицинска застраховка М. ще трябва да депозира 100% от лечението си предварително, поне по груби първоначални изчисления и няма да има право на никакви финансови преференции или помощи. В писмото следваше разбивка на повече манипулации (без химиотерапиите) и техните ценови стойности, ще ви ги цитирам в оригинал, тък като мед. терминология на повечето са ми непознати:

Initial consultation (първа консултация): $350-$450

CBC/AUTOMATED DIFF : $36.00 

VENIPUNCTURE: $14.00 

COMPREHENSIVE META: $88.50 

ANTIGEN CARCINOEMB: $95.00 

BMBX: $227

Aspirate: $244

Level complexity: $220

Chromosome analysis: $1389

CA-125 tumor marker: $79.20

HEMOGLOBIN A1C: $50.00

CT Thorax  71260: $1020

CT Pelvis 72193: $954

CT Abdomen 74160: $1030

CT Neck tissue   70490: $829

**Tech fee: $200 each

PET/CT (PET/CT скенер): $4,200

  

Dr. Martha Glenn

Обнадеждаващ беше и фактът, че същата тази координаторка си беше направила труда и се беше обърнала за консултация към др. Марта Глен с информацията, която й бях изпратила за лечението на М., за да сме сигурни, че сме на правилен път. Др. Глен е потвърдила, че лечението, което се прилага на М. в момента е адекватно (цитат: As best she told me that your partner is receiving treatment that is appropriate for his diagnosis), но ако искаме да потърсим второ мнение в Германия, тъй като там са светилата в областта на хематологията. В мейла й следваше адрес и контакти на професор в Германия, който често пътувал до САЩ, за да обучава американските си колеги относно Ходжкин. Според др. Глен, най-добрите опити и проучвания относно лимфомни болести се правят в Германия. Цитат от писмото: "Dr. Glenn indicated that much of the top notch research being done in lymphoma is coming out of Germany." 

Хиляди благодарности отправям наум към Christine B. Helfrich - координаторката от Huntsman Cancer Institute и сядам да пиша отново, този път до Германия. :)

PS Лечението на Ходжкин в света е стандартно в цял свят, т.е. навсякъде се използват едни и същи химиотерапии. Това, което евентуално си заслужава да се направи извън България, предвид апаратурата, е лъчетерапията, ако Ви се налага такава. 

Силата на Чесъна

Ровейки се из нета, попаднах на няколко рецепти с чесън, под едната дори се твърди, че човекът използвал я, се е излекувал от 4-ти стадий на Ходжкин. Дали вярваме или не вярваме, факт е, че ако решим да я приложим в никакъв случай няма да навредим. Затова я добавям към всичките останали илачи от сода, гъби и билки. Ето и самата рецепта, взаимствана от интернет:

Вземат се 2 големи глави чесън, изчистват се и се накълцват на ситно. Поставят се в малък съд и се саливат с 300мл току що кипнала вода. След което този малък съд се поставя в по-голям съд, пълен с вода (т.е. водна баня). Слагаме на котлона и много внимателно следим водата във външния съд. Трябва да свалим от огъня когато започват да излизат малки мехурчета, предхождащи самото завиране. След това сваляме от котлона и покриваме с марличка така както са си двата съда един в друг до сутринта. За да проверим дали правилно сме го приготвили:

1. Водата в съдчето с чесъна трябва да е бистра
2. Чесънът трябва да е твърд

Ако едно от тези 2 условия не е изпълнено, го изхвърляме и го приготвяме отново.
На сутринта се прецежда раzделя се на 3 и се пие 20-30 мин преди хранене. Може да се прави непрекъснато докато има чесън на глави.

ВАЖНО: Не се приема по време на химиотерапия

Втората рецепта е от един форум за борба с рака (не само Ходжкин) и има хубави отзиви за нея. Води се тибетска:

Необходими са 350 гр.чесън и 250гр. чист спирт. Изчиствате добре склидките чесън и ги счуквате в дървено хаванче докато се получи каша. Поставяте я в стъклен съд и заливате с 250гр.спирт от 96 градуса.Затваряте добре съда с плътен похлупак и държите 10 денонощия сместа на тъмно.След това прецеждате течността през копринен плат. Прецедената течност оставате да престои 3 денонощия. 

Как действа самото лечение: Всяка сутрин, обяд и вечер сипвате прясно несварено мляко по 50гр. в порцеланова чаша.В него сипвате с капкомер от течността по следната схема: 

Първи ден - преди закуска 2 капки, преди обяд 2 капки, преди вечеря 3 капки.

Втори ден - преди закуска 4 капки, преди обяд 5 капки, преди вечеря 6 капки.

Трети ден - съответно 7, 8, 9 капки.

Четвърти ден - 10, 11, 12 капки.

Пети ден - 13, 14, 15 капки.

Шести ден - 15, 14, 13 капки.

Седми ден - 12, 11, 10 капки.

Осми ден - 9, 8, 7 капки.

Девети ден - 6, 5, 4 капки.

Десети ден - 3, 2, 1 капки.

Единадесети ден - 15,25,25 капки.

Дванадесети ден - 25, 25, 25 капки.

Тринадесети ден - 25, 25, 25 капки.

Следващите дни се пият пак три пъти на ден по 25 капки до свършването на сместа.

Резултати: Организмът се изчиства от излишните мазнини. Подобрява се обмяната на веществата. Кръвното налягане се нормализира само за 5-6 дни. ТУМОРИТЕ се стопяват, често изчезват. Кръвоснабдяването на сърдечния мускул се нормализира. Бързо се подобрява слединфарктно състояние на болните. Артритите се успокояват, костните болки също, слухът и зрението се подобряват. Лекува гастрит и колики.

Ние не сме изпробвали нито една от двете все още, но със сигурност ще започнем с първата, като предварително се запасим с много дъвки (без захар, разбира се!). И един съвет от мен, ако решите да приложите лечението с чесън, изберете българския.

За тези от вас, които се страхуват, че няма да се справят с измерването, дозирането и обработката на чесновия разтвор, има алтернатива, която се нарича Натанал и се продава в аптеката срещу Онкологията в Дървеница за 9 лева/100 ml шише, има със спирт и без спирт - посъветваха ни да вземем без спирт. Натанал е лабораторно прецизиран извлек от чесън, подобен на гореописаните, който започнахме да пием преди седмица. Миризмата му не е за подценяване и не всеки пациент може да го приема по време на химиотерапия поради чувствителност на вскусовите възприятия. М. се справя добре засега, започна го след химиотерапия, като не спазва определната дозировка на опаковката, защото излиза по шишенце на ден, което би се оказало непосилно както вкусово, така и финансово. След като го обсъдихме и с други пациенти, използвали продукта в процеса на тяхното лечение, стигнахме до извода, че по 1 солидна глътка, 3 пъти на ден, оказва положителна промяна върху общото разположение на пациента и дава положителни резултати, включително вече и при нас.

ТУК има повече информация за Натанал за тези, които се интересуват или биха искали да си го поръчат онлайн.

Въпроси Към Доктора

Информацията е най-силният коз в самото начало на борбата, научете се да я изисквате от лекарите си. По този път маловажен въпрос няма, записвайте си всичко, което ви дойде наум и разговаряте с лекарите при следващи посещения. Ето няколко примерни, които могат да се използват както при Ходжкин, така и при други видове рак, с които може да започнете:

• какъв е типа на Ходжкин?
• какъв е стадия и какво означава?
• има ли други излседвания, които трябва да се направят, преди да се спрете на определено лечение?
• има ли нужда от коснултация с други лекари?
• колко продължителен опит има самия доктор в лечението на Ходжкин?
• какви опции имате за лечение и защо?
• каква е вероятността от завръщане на болестта след лечение с едната и с другата химиотерапия?
• какви са стрничните ефекти на лечението в близко бъдеще? А в далечно? Как можете да ги облекчите или избегнете?
• лечението ще отнеме ли възможността на пациента да има деца? Какво може да се направи?
• как да се подготвите за терапията?
• колко продължителна ще бъде терапията? Къде се провежда и какво включва?
• какво да очакваме непосредствено след терапия и как да облекчим симптомите?
• какво ще направим, ако лечението не е ефикасно? Какви ще бъдат следващите стъпки?
• колко често ще се консултираме с лекуващия лекар по време на терапията? В кой случаи да го търсим?
• има ли нужда от второ мнение и бихте ли препоръчали някой?

Със сигурност всеки един от вас може да добавя още въпроси, но питайте, винаги питайте. Колкото по-информирано подходите към болестта, толкова по-адекватно ще подходите към лечението й. И без паника!

10 Съвета за Позитивна Подкрепа

Всеки пациент, преминаващ през борбата с рак (и не само), има нужда от адекватна и стабилна психическа и физическа подкрепа, независимо от стадия на болестта си. Затова подкрепите трябва да се научат както да обгрижват подобаващо и рационално любимите си хора, така и да почиват, и възстановяват бързо отдадените сили и енергия. Нахвърлях няколко точки, които смятам са основни за подкрепите по пътя към оздравяване, със сигурност ще добавям към тях:

1.  Изберете си поведение - чашата може да бъде наполовина пълна или наполовина празна - изборът е ваш. Вглеждайте се в нещата, които можете да промените и не губете време за вайкане около нещата, които не зависят от вас.
2. Обърнете се към някой, поискайте си помощ, за това също се изисква кураж. Нека приятел ви замести за момент и отдъхнете
3. Намерете време само за себе си - 10 минутна разходка, кино, йога, фитнес, масаж, поспете.
4. Питайте въпроси докато разберете отговорите. Не напускайте кабинета и не оставяйте доктора да напусне визитацията докато не разберете какво ви е казал. Важи най-вече за тези от нас, които нямаме медицинско образование. С риск да досадите - питайте, ще спите по-спокойно.
5. Записвайте мислите си (при мен помага) - пречиства разума и душата.
6. Създайте си организация по време на терапиите - транспорт, готвене, хранене, сън. Така ще спестите нерви и време.
7. Търсете хумор в това пътуване - намере си лека, хумористична книжка за четене, по този начин ще разтоварите мислите си от проблемите.
8. Разговаряйте с други хори, които живеят с болестта (каквато и да е тя) - пациенти или техните семейства.
9. Ако имате по-продължителен престой в болница - сдушете се със сестрите, по-често са около пациентите отколкото лекарите. Така, ако ви се налага да оставяте любимия си човек за малко сам, ще сте една идея по-спокойни, че "вашата" сестра е там.
10. Не си създавайте чувство за вина, ако се почувствате изморени. Починете адекватно важно е както за вас самите, така и за болния.

За самотата

Тук и сега може да бъде много самотно място понякога. Разболял си се, съобщил си на семейството и на приятелите, имаш хора около себе си, а същевременно си сам. Битката е само твоя. Животът, както сме го познавали и живели досега, с всичките му дейности, копнежи и стремежи, се променя до неузнаваемост, както за болния, така и за най-близките до него. "Утре" придобива ново значение, илюзорно, несигурно, непознато и плановете спират да бъдат планове, стават миражи. "Днес" придобива хапеща реалност, през която преминаваме с изострени сетива, усещащи повече от всякога, присъстващи повече от всякога, незнаещи повече отвсякога...

Понякога това да се правим, че всичко е по старому, ни се получава добре. Дори има дни, в които не ни се налага да се правим. Когато М. няма вливания, когато се чувства добре и очите му блещукат, се оставяме на хубава емоция, на момента, на мига, на "сега", което е прекрасното, изтрило следите от болестта. Това са пълноценните моменти, които ми дават сили, предполагам и на него, които хранят душата ни и зареждат батериите ни за онези другите дни, в които сме стегнати и действаме механично.

И въпреки това е самотно. Някои приятели спират да се обаждат, може би не са приятели, други се обаждат и някак заобикалят темата, било то да предпазят себе си или нас, трети се обаждат и искрено питат "как си? с какво да помогна?", но как да ги натовариш с бремето на болестта, когато знаеш, че след като затворят телефона, в техният свят се случва нещо хубаво, вълнуващо, щастливо, далечно от чувство за обреченост. Спестяваш гаденето, потъването, сърцебиенето, болките по тялото, запека, вторичните поражения от химиотерапията, треперенето на ръцете, нервите, безсънните нощи, умората. Спестяваш, а те си остават и ще продължат и другия месец, и след това, и така до последната назначена терапия. "Как сте?", питат ме. "Минаваме през терапия", отговарям, "правим каквото трябва". И спирам дотук. Подробностите са си наши, дори не ги коментираме толкова често вече помежду си. Поглеждам го и знам какво се случва. 

Чакам го след вливане навън, в колата. Излиза, восъчно жълт, посърнал, изморен, навeжда се и взима шепа сняг, разтърква снега по лицето си, поема си дъх и влиза при мен. Това са моментите, които остават в съзнанието ми и за които не мога да говоря. Усещам ги, преживявам ги.

Любовта лекува

Моите 2 любови

Love Heals (from Rent)

Like a breath of midnight air
Like a lighthouse, like a prayer.
Like the flicker and the flare, the sky reveals.
Like a walk along the shore that you've walked a thousand times before
Like the oceans roar.
Love heals.

There are those who shield their hearts
Those who quit before they start.
Who've frozen up the part of them that feels.
Don't freeze your heart
In the dark they've lost their sight
Like a ship without a star in the night, but hold on tight.

Love heals
When you feel like you can't go on
Love heals
Hold on to love, it'll keep you strong
Love heals
When you feel like you can't go on
Love heals
Hold on to love, and it will bring you home

Love heals when pain's too much to bear
When you reach out your hand, and only the wind is there.

When life's unfair
When things like us are not to be.

Love heals when you feel so small, like a grain of sand
Like nothing at all.

When you look out at the sea, that's where love will be
That's where you'll find me
You'll find me.

If you fear the storm ahead
As you lie, you lie awake in bed
And there's no one
No one
No one there to stroke your head
And your mind
Your mind
Your mind reels

If your face is salty wet, and you're drowning in regret, just....

Don't forget 

Love heals
When you feel like you cant go on
Love heals
Love, love is gonna carry you home
Love heals
When you feel like, when you feel like you can't go on
Love heals
Hold onto love and it will lead you home

Момчето е наше

Лечението върви както по първоначален план, седмиците и месеците си минават, пролетта е зад ъгъла, а като че ли голямо подобрение при нас няма. При всяко ходене до Хематология сестрите са единствения медицински персонал, с който М. контактува - включват системите, изключват системите. Лекар има, барикадиран в кабинета си, пред който най-често чакат около 15 сгъчкани пациенти за консултация. Лично аз започвам да се поизнервям от липсата на внимание или да кажем интерес и наум преговарям приятелите ми, познатите ми и техните приятели и познати, за да измисля откъде можем да намерим Човек в Хематология. Не се притеснявам да моля за помощ, още повече в случай, в който нямаме право на грешки, нито на загубено времо. Действието при рака е най-големият спасител. За съжаление обаче, по приятелската верига, връзка с Хематология не излиза, а аз мисля, мисля, мисля и чувам "тик-так, тик-так"...

Събота е. Малко слънчеви лъчи за разнообразие се прокрадват между сивите облаци. Много дълго продължи тази зима и запасът ми от сили е на изчерпване. Излизаме на разходка да попием топлината, минаваме покрай докторската, любим район в София и точно, когато си мисля, че по-прекрасна тази събота не може да бъде, позната червена кола спира и Л., чичо ми, тръгна към нас. Поговорихме и в процес на разговор стана въпрос, че се лекуваме в Хематология. Чичо ми подскочи: "Ами, имаме Човек там, много близка на семейството ни работи в Хематология. Обаждам й се довечера, да знае, че момечето е наше!". Пролетта за мен дойде, усетих кръвта във вените ми, сърцето ми заби по-силно. Усмихвах се цял ден, беше ми леко, спокойно, товар падна от мен. Не се заблуждавам обаче, че ще се промени начинът, по който тялото му ще отговори на терапията, не мисля, че ще му дадат така жадувата панацея и ще стане чудо, но се надявам, че ще му се обърне една идея повече внимание, че нещата ще се случат един ден по-рано и че няма да чакат да изискваме ние - пациентите и техните подкрепи - информация и изследвания. Страхувам се, че има неща, които не знаем, а биха могли да помогнат, страхувам се, че мога да изпусна нещо важно, когато не съм около него на вливанията, страхувам се, че могат да го пренебрегнат и неволно, накой там, от когото зависим, да не си свърши работата. Страхувам се, че биха могли да погледнат на М. като на поредния пациент, а те там са хиляди...На мен М. ми е едничък.

Предстои ни контролен скенер и нова биопсия на костен мозък в края на март и ми се иска да вярвам, че момчето ми ще е обгрижено, защитено и ще има още една подкрепа там, където аз не мога да вляза - зад белите врати на кабинетие. Имам нужда да знам, че ще е така.

За Рака Оптимистично

Попаднах на интервюто на Евгения Адарска за в. Капитал, съвсем случайно, но точно в момент, в който имах нужда да прочета всичко казано от нея. Бях попадала онлайн на асоциацията, която е създала за пациенти с онкологични заболявания и приятели, но не знаех, че толкова позитивиен човек стои зад нея. Оптимизмът й е заразяващ, искрицата за живот в очите й ослепяваща, а думите й са силни, завладяващи и на моменти разтърсващи. Все едно ти стоварват ритник по задните части, за да ти дадат начален тласък по пътя, който остава до излекуването. Ако можем да използваме рака като възможност да развием себе си - нека го направим и ако някой може да ни каже как, то това е Жени:

От в. Капитал

Евгения Адърска е родена през юни 1963 г. и е зодия Близнаци, с коeто донякъде си обяснявам умението й да се шегува и да се просълзява, докато говорим. Диагностицирана е с рак през 1999 г. През 2004 г. основава Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) и сега твърди, че няма нито една причина да мрази болестта си: "Честно, тя ми отвори съвсем различна страница от живота." На 21 февруари Жени Адърска ще говори за "Здравето през призмата на рака, оцеляването и силата, която носим неосъзнато" на организирания от "Горичка" форум "Здраве".

До седми клас тя живее в град Белово, период, който описва с думите: "Знаех какво е мацерирала кожа, преди да знам коя е Пипи Дългото чорапче." Майка й била медицинска сестра, баща й - ветеринарен техник, и, от една страна, детските й спомени включват бели престилки и мирис на спирт, а от друга - куфари, пълни с книги, които четяла на един дъх през лятото. Продължава в Руската гимназия в Пловдив, която помни с прекрасните си учители и литературното общество, създадено от небезизвестния педагог Лилия Сребрева. Иначе Адърска не спира да пише стихове от трети клас и смята, че думите са свещени. Изразява се поетично, но историите й са най-завладяващи с опита, който предават.

"За рака в България - казва тя след голям скок във времето, семейство, две деца и работа на три места едновременно - много се говори, но по неполезен начин. Темата обикновено е съпътствана или с някакъв скандал, или с някаква неразбория. Хората живеят първо със страх от характера на самата болест, защото тя е вироглава, интелигентна, намира начин да надхитри и медицината, но не говорим достатъчно добре за рака, защото това е болест, която трябва да се разбере - трябва да знаеш как да живееш много преди да я срещнеш."

Подчертаваме, че тук и сега актуалният въпрос за човечеството, формулиран от Сидхарта Макхарджи в бестселъра The Emperor of All Maladies: A Biography of Cancer, не е дали, а кога ще се срещнем с рака. Очакванията са, че всеки втори мъж и всяка трета жена от настоящото поколение ще получат тази диагноза, но Адърска бърза да прекъсне прогнозите: "Занимавам се от десет години с тази болест и винаги преди да влезем в градивен разговор, минаваме през някаква статистика. Може би трябва да сложим на друго място статистиката, може би първо трябва да покажем светлината в тунела, предлага Жени и продължава: Трябва да се говори за тази болест и за това, че тя изисква разбиране. Ако не си болен, трябва да разбереш болния, за да можеш да му съчустваш, да си съпричастен дори в ролята си на данъкоплатец. Чувала съм на различни места абсурдната реплика "стига с тези онкоболни". Била съм свидетел да се чука на дърво под масата в парламента само при споменаването на думата рак, без да си дават сметка, че има озвучителна уредба и залата кънти. Това е късогледо. По-добре е да правим така, че болните да получават разбиране, толерантност, лечение, човешка подкрепа.

Знаеш ли кога разбрах, че съм болна от рак

Разбрах истински и със сърцето си, когато ме изгониха от работа. Тогава усетих жилото на болеста." Официалният повод, разбира се, е друг - че екипът на застрахователното дружество, за което тя работи тогава, трябва да бъде "подмладен". Понеже в онзи момент Евгения е на 36 години (!) и е пропуснала да изпълни административната част от задълженията си на болна, т.е. да се трудоустрои, е достатъчно уязвима и следователно уволнена. Сега е благодарна и е категорична, че никога не се е чувствала болна. Повтаря: "Да, аз никога не съм се чувствала болна. Възприемам по различни начини информацията, така че да е полезна за хората, и никога не я прекарвам през себе си." Естествено, че се е притеснила от бучката в гърдата си, но когато се изправя пред потвърждението от лекарите, описва преживяването така: "Истината е, че мисловният процес спира веднага. Шокът е толкова силен. Улавяш се, че половин час гледаш как вали снегът и няма мисъл в главата ти, но трябва да си дадеш сметка, че е важно да обмислиш всичко и да се изправиш срещу страха. Аз съм така устроена - трябва да съм наясно какво ми се случва, дори да е много страшно. Мисля, че това ме спаси, защото не обичам да се заблуждавам, или, когато го правя, знам защо го правя. В онзи момент, в мига, в който разбрах, ми беше много важно, че, ако ще умирам, няма да е сега. Такова облекчение изпитах. Казах си: "Чакай малко, говорят ти хората за шест месеца лечение. Кога си имала шест месеца да правиш, каквото си искаш?" Просто изведнъж, без да се настройвам, видях само позитивите на това нещо. Единственото, за което се молех, беше нищо да не ме боли, защото имам нисък праг на болка и бях толкова благодарна на моята лекарка, която ми каза:
Обещавам ти, нищо няма да те боли

Няма да имаш негативни преживявания, но трябва да обещаеш, че ще ме слушаш.

Другото упражнение, което ме е спасило (след време си дадох сметка за тези неща и сега се опитвам да ги правя за пациентите), е, че човек трябва да си дефокусира вниманието от проблема - оставяш го на лекаря."

Лекарят според Адърска се избира със сърцето, "а не да ходиш на десет места, допълва тя. Да, вземи второ мнение, сравни, но този, който ще те лекува, трябва да го избереш с душата си." За да се получи симбиоза между него и пациента в по-напрегнатите моменти помним, че "не им е лесно на лекарите, но когато се отнесеш човешки и покажеш, че те са много важни за теб, моментално се получава диалог, а и това е самата истина - твоят терапевт остава твой консултант, съветник за всичко, което ще се случва със здравето ти  или няма да се случва, и е въпрос на личностна култура какъв тип отношения ще създадеш".

"Като разбрах, че няма да умра и имам какво да правя шест месеца, дано не звучи перверзно, но бях най-щастливият човек на света. Казах си: "Кеф, сега ще ходя на някакви процедури, ще си пиша, ще си гледам децата, ще си правя, каквото си искам, само да не ме боли. И не ме болеше, но не мога да кажа, че лечението беше райско преживяване. Заболяването е сериозно без никакво съмнение. То изисква сериозно отношение и не бива да очакваш някакви компромиси. Сигурно не е много подходяща метафора, но е като да родиш едно дете - няма как друг да го роди вместо теб. Просто трябва да се излекуваш или поне да направиш всичко, което доктрината е предвидила за твоя случай. После - божа работа. И като казваш "божа работа", трябва да му вярваш. Това съм го чула от моята прекрасна д-р Томова, която казва: "Човек, когато се разболее, трябва да вярва в мен - в медицината, трябва да вярва на някой близък, който му помага, на себе си и в още нещо." Какво е то, всеки да реши според собствения си свят."

Евгения не просто вярва в силата на добрите мисли, а знае, че те работят безпогрешно: "Винаги вярвам във всичко, което звучи хубаво, просто защото ми се иска всичко да е хубаво." Тя следва тази философия от дете, а не заради болестта и въпреки риска да я вземат за наивна: "По-добре наивна и глупава, отколкото зла, допълва уверено. Не е възможно да научим всичко в рамките на един човешки живот, но има неща, които е добре да знаеш, преди да си ги изстрадал. Ужасявам се, когато изляза сутрин, едва-едва се е прокраднало слънчице, свежо утро е и някой ти тегли една по улицата, блъсне те... За какво се ядосваме? Защо е този гняв? Не че няма причина - отговаря си сама, много неща могат да събудят гнева у човека, но смятам, че ключът е в това, че ние дълбоко в себе си се приемаме като жертви. Ама не съм жертва. Не съм. Никой не ми е виновен, че съм се разболяла. Знаеш ли колко усърдно търсех кой е виновен? Трябваше да призная, че аз съм си виновна." Защо, питам, каква е причината да се разболяваме от рак? "Моята истина, отвръща тя, е, че жените се разболяват от обида. По една лично моя, неофициална статистика от рак се разболяват неоценените жени. Това може да е много елементарен случай в живота на жената, може да е неосмислена ситуация, в която тя е натрупала обида, но обидата има свойствата на снежна топка – трупа, трупа, трупа, тежи и в един момент се гледаш в огледалото и си казваш: Аз не бях такъв човек. Какво ми става?"

В болницата около посещенията, които приема, Евгения разбира колко важен човек е: "Чакаха по половин час да ми свърши процедурата, за да дойдат и да ми кажат нещо." Така постепенно осъзнава, че "човек не бива да живее за другите, той трябва да живее за себе си, за да е полезен за другите. Всеки се хваща за това, което смята за сигурно и солидно, но задължително трябва да си дадеш сметка, че не го правиш за друг, а за себе си. Здравословният егоизъм е част от добрия здравословен статус. Човек трябва да разбере, че ако досега не се е оценявал - сега е моментът да се оцени, ако не се е харесвал - сега е моментът да се хареса, ако не се е обичал - сега е моментът да се заобича. Всичко тръгва от тук. Всич-ко."

Не съм довършила въпроса "как се дават сили на болен човек" и тя изстрелва: "От сърце. Много е важно да имаш още една гледна точка, да имаш близък човек, приятел, приятелка, съседка, който и да е. Хубаво е някой отвън да те разбира, да те подкрепя, но не търси първо това.

Силата е у теб. Силата е вътре.

Но ако хората си говорят повече, ако общуват повече словесно, всички ще сме щастливи и няма да търсим спасение в някакви абсурди." Споделянето е една от основните причини за Адърска да създаде асоциацията: "За мен първото, което помага на хората, е да попаднат в равностойна среда - да видят поне още един човек, който има подобен проблем. Следващото, за което е хубаво да си отворят сетивата, е да разпознаят кой иска да им помогне искрено. В здравната система много неща скърцат и за лекарите, и за пациентите, но ако ние помежду си не сме толерантни и не си даваме нещата, които зависят от нас, просто няма как да се получат нещата." Съветът й, ако попаднем на хора с користни намерения, е да не бързаме да се разочароваме, защото "разочарованието, горчивината, обидата - това е токсин, който убива."

Главната цел на Асоциацията на Адърска е хората със сходни проблеми да се срещат, но има и едно наум: "Едно нещо научих за помощта и то ми е обеца на ухото - помощ се дава, когато ти я поискат, защото се иска от човек, който е осъзнал, че дупката не е неговото място. Нашите врати са отворени за хората, които са готови да се развиват, да правят нещо за себе си."

Асоциацията се стреми да бъде мост между хората с онкологични проблеми и администрацията, политиците, медиците, терапевтите, здравите... Според Адърска няма друга ресоциализация освен тази "да пуснеш всички на една писта, за да видят, че не са различни".

"Иска ми се, продължава тя, да напълним живота на хората, които общуват с нас (не само на пациентите, защото точно толкова са важни и лекарите, и мениджърите, и обществото), с емоция, със съдържание, със завишени критерии, защото е хубаво човек да иска повече от себе си. В такъв момент можеш да се развиеш в абсолютно непредвидима посока. Имаме подобен казус с една жена, която цял живот е била съпруга на осигурен човек и никога не е правила друго, освен да си подрежда кипрата къща. Разболява се, открива, че рисува, и докато си направи цялата терапия, беше записала две специалности и преди две-три години, още преди да си е взела семестриалните изпити, я поканиха в един театър за сценограф. Сега живее съвсем различен живот."

Подобни истории вдъхновяват Адърска и от началото на годината тя организира и "Академия за нова здравна култура", която се фокусира върху изкуството и дава възможности за среща с други хора, за забавления и за научаване на нови неща – йога, школа по английски с музика, семинари, обучения, консултации със специалисти, човешки разговори, лекции... Идеите нататък са неизчерпаеми, а целта: "Да приемем рака. Не можем да избягаме, той завзема все повече територии и да си заравяме главите в пясъка е най-малкото неуважително. Трябва да се научим да разбираме тази болест и ако си позволиш за една секунда да я погледнеш като възможност, никога повече няма да се чувстваш жертва. Това всеки го може."

АПОЗ е в София на улица "Стефан Караджа"11 А, ап. 5 и на http://oncobg.info

 

Добрите и Лошите Храни

Човек е това, което яде - казват. Тази поговорка е в сила още повече, когато тялото ни преминава през стрес, интервенции и химиотерапии. Повече от всякога нашата задача е да се погрижим и да подхраним клетките си със здравословни, питателни храни, с нисък гликемичен индекс и максимално съдържание на витамини, чисти протеини и правилни въглехидрати. В борбата с рака би трябвало да се отделя по-голямо внимание на храните, които консумираме по време на терапиите, но никой няма да ви изнесе лекция за това как да помогнете на тялото си, на клетките си, на органите си в процеса на лечение и оздравяване. Затова М. изготви следните таблички и списъци, които споделям с вас, тъй като са много полезни  и твърде необходими (у нас стоят на хладилника). Информацията взаимствахме от книги, като внимателно селектирахме написаното, преработихме го и ви го представяме в максимално лесен и достъпен вид. От вас се изисква само малко желание и воля да промените навиците си и режима на хранене. Най-важното, което трябва да запомните е, че ракът се храни със захар. Забравете я!

Рейтинг на храните         

Базиран е на хранителната стойност = вит., мин., протеин, фибри + здравословни мазнини на 100ккал § гликемичен индекс = колко бързо тази храна вдига кръвната глюкоза

НАЙ-ДОБРЕ
рибено масло	зеленолистни зеленчуци	треска	портокали	ечемик, овес	соя, нахут	оцет, горчица
лен	броколи	камбала	ябълки	лен	леща	чесън
зехтин	зеле	сьомга	круши	ориз	боб	салца
сусам	чушки	тон	берита	ръж	грах	къри
лецитин	лук	пъстърва	смокиня	просо	спирулина, водорасли	канела
	брюкс. зеле	костур	киви	елда		джинджифил
	цвекло	сардини	череши			зелен чай
	домати	тиква	кайсия		пчелен полен	лют червен пипер
	моркови	органичен черен дроб	червен грейпфрут
	аспержи					стевия
	карфиол		кис. мляко

ДОБРЕ
рапично олио	репички	пуйка	пъпеш	паста	орехи	соев сос
палмово масло	целина	пиле	грозде	царевица	бадеми	уорчестър
	зелен боб	агне	медена роса	извара	слънчоглед	табаско
	тиквички	черен дроб	сливи	пармезан	сусам	лен дресинг
	маруля	яйца	банан	нискомаслено мляко и сирене		градиски чай
	авокадо	телешко	ананас			мащерка
		свинско	папая			черен чай
		риба меч

ЗАДОВОЛИТЕЛНО
масло от соя, царевица, шафран	маслини	омар	сушени плодове	царевичен чипс	фъстъци	италиански дресинги
	консерв. зеленчуци	миди			фъст. масло
		говеждо	стафиди	овес	сирене	червено вино
	пържени зеленчуци	патешко	фурми	житени кракери	мляко	шоколад
		скариди	консерв. плодове		ксилитол
	бели картофи			тортила

НЕЗАДОВОЛИТЕЛНО
тестени закуски	бекон	пържола от ребра	желатин	бял ориз	бяло вино	кафе
	пица		десерти	пшеница	бира	мед
сириъл	пушена шунка		сладка царевица	меласа	майонеза	фруктоза
				масло

ЛОШО
кисели краставички	суджук	ребърца на скара	вафли	кекс	сладолед	синьо сирене
	хот-дог		палачинки	сладки		дресинг
салами	наденица

 

НАЙ-ЛОШО
хидрогенирани мазнини, маргарин, свинска мас, мононатриев глутамат Е621	захар, подсладител аспартам Е951, сладкиши, понички, пайове
	алкохол

             Гликемичен Индекс на Храните

Нисък гликемичен индекс (употребявайте щедро):

• Естествени захарни екстракти: нектар от агава, стевия, ксилитол, глициния, черен шоколад (>70%)
• Смесени пълнозърнести храни: многозърнест хляб (не само от пшеница), ориз: пълнозърнест, басмати или тай, макаронени изделия или фиде, сварени "al dente" (полуготови, за предпочитане от смесено брашно), киноа, овес, просо, елдаЛеща, грах, боб, сладки картофи, ямс
• Овесена каша, мюсли
• Плодове в естествено състояние: особено боровинки, череши, малиниВода, овкусена с лимон, мащерка или градински чайЗелен чай (без захар или с нектар от агава), който директно се бори с ракови клетки
• Една чаша червено вино на ден с храна
• Чесън, кромид лук, лук шалотХрани с Омега-3 мастни киселини (които способстват за натрупване на мазнини и стимулират клетъчен растеж)
• Зехтин, зелени зеленчуци, ленено семеМасло, ленено масло
• Месо, млечни продукти, натурални яйца (от селскостопански животни, хранени с трева и фураж), месо от риба
• Подправки: куркума (в комбинация с черен пипер) и къри, джинджифил, розмарин, мащерка, риган, босилек, джоджен
• Водорасли, храни, богати на селен, витамин D, пробиотици и флавоноиди, цитрусови плодове
• Нахут, маслини, коктейлни доматчета 
• Натурално червено месо, максимум 200 гр. на седмица

Висок гликемичен индекс (избягвайте!):

• Захар: бяла или кафява, мед, сиропи: клен, фруктоза, декстроза
• Бели / избелени брашна: бял хляб, бял ориз, преварени бели макаронени изделия, кексчета, гевреци, кроасани, оризови кейкове
• Картофи, особено на пюре
• Корнфлейкс и повечето подсладени зърнени закускиКонфитюри и желета, плодове, сварени със захар или в сироп
• Подсладени напитки, фабрични плодови сокове, безалкохолни напитки 
• Алкохол (освен по време на хранене) 
• Храни с Омега-6 мастни киселини (които способстват за натрупване на мазнини и стимулират клетъчен растеж)
• Растително масло (царевично, слънчогледово, соево, палмово и т.н.)
• Хидрогенирани мазнини (в чипс, в сладки и солени бисквити, сладкарски изделия), маргарин
• Месо, млечни продукти, ненатурални яйца (от селскостопански животни, хранени с царевица и соя и зърно)
• Пържена храна, пържени картофи
• Неорганични червени меса, пилешка кожа
• Корите на плодовете и зеленчуците (пестицидите се отлагат в тях)