Просто сода?

Не бих давала мнение или оценка за лекарства и терапии, които ни не сме ползвали, но няколко статии приковаха вниманието ми тези дни и тъй като става въпрос за нещо съвсем простичко, евтино и приложимо, реших да споделя. Избягвам слогани от сорта на "ракът е лечим, ако..." и не очаквам статии с подобно заглавие да ми дадат конкретни отговори, с име на лекарство-панацея, коета да направи чудо. В случая обаче, заглавието беше придружено от аргументи, лабораторни изследвания, примери и споменаване на фамилия Рьорих, все неща, които ме грабнаха. Интересът ми беше провокиран от това, че ставаше въпрос за целбните свойства на простата сода бикарбонат и известната доза конспирация, с която е пропит текста. Готвим с нея, избелваме си зъбите с нея, мием подсечени бебшки дупета с нея, пием я при киселини, чистим си баните и след като е мултифункционална, защо не пробваме да ни излекува и рака. Ха-ха, звучи като най-естественото нещо на света! Ето и въпросната статия, a по-обстоен материал има на http://healthnews.benabraham.com/html/stop_cancer_with_baking_soda.html:

Содата лекува Рак
Ракът е гъбично заболяване и то е лечимо.

Цифрите са впечатляващи. Осем милиона хора по целия свят умират ежегодно от рак. Само в САЩ те са повече от половин милион. Ракът е най-разпространената причина за смърт в групата на възрастните до 85 години. В Щатите от тази болест умира всеки четвърти човек. Хората продължават да боледуват и умират от недъзи, които елитните фамилии и техните фармацевтични картели отказват да лекуват.
Вече разказах в статията си от 9 август, че някой си д-р Ричард Дей, оглавяващ организацията за планирано родителство, занимаваща се евгениката и контролирана от Рокфелерите, е изнесъл през 1969 г. в Питсбург лекция пред лекари, в която разказва за приближаващата се трансформация на глобалното общество. Той помолил докторите да изключат записващите устройства и да не си водят бележки докато чете дългия списък мерки за планираното по промяна на глобалното общество. Но един от лекарите е записал всичко, което ни е било подготвено в рамките на този проект за социална инженерия, и след това направил тази информация обществено достояние.

Сега, след 40 години, можем пряко да видим колко акуратни са се оказали предсказанията на Ричард Дей. Защо споменавам този факт? Защото на същата тази конференция през 1969 г. Дей заявява: ”Сега можем да излекуваме всеки вид рак. Цялата информация се пази във фонда на Рокфелер и може да се обнародва при наличието на съответно решение”. В частност Дей казва, че ако хората умират бавно от „рак или нещо друго”, то ще може да се забави темпа на прираст на населението… Тези хора правят това, защото нямат душа.
Фармацевтичният бизнес не си поставя целта да лекува рака. Защо да лекуват болестта, като могат да печелят от борбата със симптомите. При това съвсем не е задължително да разказват на доверчивите пациенти, че отровата от химиотерапията убива, както раковите, така и здравите клетки и в крайна сметка – самия човек. Мисля, че това дори не се прави за пари… Елитът иска да намали населението, поради което хората преждевременно трябва да страдат и умират.
И ако някой лекар изведнъж открие действащ начин за лечение на рака, то той веднага попада под обстрела на законотворците в медицината и официалните структури. Един от тези, които открито тръгнаха против системата е италианецът Тулио Симончини. Той бе оплют от всички страни и хвърлен в затвора, защото успешно е лекувал хора в последния стадий на рака. Престъплението му се състояло в това, че той разбрал, че злокачествените образувания са разраснала се гъба кандида (подобна на дрожди гъба, с паразитна природа, живееща в организма на здравите хора, чийто силен имунитет я държи под контрол, но при отслабването му, гъбата се разпространява по цялото тяло и образува злокачествени тумори).

Ето какво казва приятелят ми Майк Ламберт от клиниката Шен за кандида: „Гъбичките и особено кандида живеят за сметка на тялото на стопанина. На този организъм, както и на всеки друг паразит, за да се възпроизведе, му е нужен приемник. Продуктите от жизнената дейност на кандидата отслабват имунната система и водят до това човек да се чувства зле, както физически, така и психически”. Тулио Симончини счита, че ракът е разраснала се гъба кандида, и че традиционното тълкуване за природата на рака е изцяло неправилно. Сам специалист в онкологията и метаболитните нарушения, той е тръгнал против интелектуалния конформизъм на традиционната медицина, против традиционните методи за лечение на глобалната епидемия на рака. Той решил да казва истината на пациентите, а не да повтаря назубрените в медицинския университет фрази. От момента, в който започнал да се занимава с медицина, Симончини разбрал, че ракът е лекуван неправилно. „Видях колко много страдат хората. В детското онкологично отделение, в което работех, всички деца умираха. Всичко в мен се свиваше при вида на бедните дечица, загиващи от химиотерапията и радиацията”.

Желанието да помогне на пациентите го довежда до търсенето на нови пътища за лечението на тази болест. Симончини решил да отхвърли всичко, което е знаел за онкологията и да започне собствено независимо изследване. Открил, че всички видове рак се проявяват еднакво независимо от това, в какъв орган, или каква тъкан се е образувал туморът. Всички злокачествени новообразувания са били с бял цвят. Той се замислил, на какво прилича раковото образувание. На гъбата кандида? Нима това, което традиционната медицина смята за неконтролируемо деление на клетките е стартиран от организма процес за защита от кандидозата? Ако се изходи от това предположение, то развитието на болестта протича по следния сценарий – гъбичката кандида, обикновено контролирана от силния имунитет, започва да се размножава в отслабналия организъм и образува собствена колония. Когато някой орган се заразява с кандидоза, имунитетът се опитва да го защити от чужди завоеватели. Имунните клетки построяват защитна бариера, и точно това традиционната медицина нарича рак.

Счита се, че разпространението на метастази в организма е нахлуване на злокачествените клетки в органите и тъканите. Но Симончини твърди, че метастазите са предизвикани от това, че гъбичката кандида се разхожда в организма. Тези гъбички могат да бъдат унищожени само от нормално функциониращ имунитет. Имунната система е ключът към оздравяването. С всяка година броя на заболелите от рак расте. А това не е ли добре планирана война против имунитета на човека, война, която става все по-ожесточена? Имунитетът се подкопава с хранителните продукти, хранителните добавки, пестицидите и хербицидите, ваксините, електромагнитните и микровълнови технологии, фармацевтичните препарати, стреса от съвременния живот и т.н. Децата до 2-годишната си възраст получават около 25 ваксини. А в това време имунитетът само се формира. Планът на Илюминатите е масова депопулация чрез отслабване на имунната система. А какво заключва най-бързо имунитета – химиотерапията. Тук добавете и радиотерапията. Към днешна дата това са най-действените начини за разрушаване клетките на организма. Най-съвременното общопризнато „лечение” в онкологията се основава на постулата (постулат е положение, което без да е доказано се приема теоретично и практически за истинно), че раковите клетки ще бъдат убити преди здравите клетки на пациента. Отровните съединения на химиотерапията убиват клетките на имунната система, но кандида си остава. Разрушената имунна система не може да контролира клетките на кандида. Гъбичката се преселва в другите органи и тъкани и ракът се разпространява в организма. Уж оздравели след хирургическата намеса и химиотерапия, те по-скоро са като бомба с часовников механизъм. Имунитетът е нарушен. Появата на рецидиви е въпрос на време. С други думи – химиотерапията убива хората, които би трябвало да лекува. Тя лекува само от инфекциозното заболяване, предавано по полов път, наричащо се живот. За да се излекуваме от рака трябва да подсилим имунитета, а не да го отслабваме.

Когато Симончини разбрал, че ракът има гъбична природа, започнал да търси ефективен фунгицид. Тогава му станало ясно, че противогъбичните препарати не работят. Кандида мутира бързо и дотолкова се приспособява към препарата, че дори започва да се храни с него. Оставало само старото, проверено, евтино и достъпно средство срещу гъбичките – сода бикарбонат. Основна съставка на хранителната сода. Неизвестно защо, гъбичките не могат да се адаптират към натриевия бикарбонат. Пациентите на Симончини пият разтвор на содата или натриевия бикарбонат се вкарва непосредствено в тумора с помощта на приспособление, наподобяващо ендоскоп (дълга тръбичка, която използват за изследване на вътрешни органи). През 1983 г. Симончини лекувал италианец на име Генаро Сенгермано, на когото лекарите давали само няколко месеца живот, вследствие рак на дробовете. След кратко време този човек се излекувал изцяло. Ракът изчезнал. Окрилен от успеха и с други пациенти, Симончини представил данни на италианското министерство по здравеопазване с надеждата, че ще започнат клинични изследвания, за да се провери, как работи методът му. Какво било удивлението му, когато италианското медицинско общество не само не разгледало изследванията му, но и го лишило от медицинския му лиценз заради лекуване на пациенти с неодобрени лекарства!

Масмедиите започнаха кампания против Симончини, с подигравки към него и изливане на помия към неговия метод. И по спешност този талантлив лекар влиза за три години в затвора, заради това, „че е убивал пациентите си”. Симончини е обграден от всички страни. Авторитетите в медицината заявяват, че методът му за лекуване на онкологичните заболявания чрез сода бикарбонат е „налудничаво и опасно”. Във времето, когато милиони пациенти умират от мъчителната смърт на „проверената и безопасна” химиотерапия, медиците продължават да забраняват лечението с бикарбоната на натрия. На тях не им пука за хората. За щастие не им се отдава да изплашат Симончини. Той продължава работата си. Сега за него може да се чуе благодарение на интернет. Този лекар твори чудеса и лекува дори най-изоставените случаи в онкологията чрез простичкия и евтин натриев бикарбонат.
В някои случаи процедурите продължават с месеци, в други (примерно при рак на гърдата) – само за няколко дни. Често Симончини просто казва по телефона или чрез електронната поща, какво да правят хората. Дори лично не присъства при лечението и въпреки това резултатът винаги е над очакванията. И това все още не е всичко…

Раковите клетки имат уникален биомаркер – ензимът CYP1B1. Ензимите са белтъци, които катализират химичните реакции. CYP1B1 променя химическата структура на веществата, наречени салвестрол, и които се съдържат в много плодове и зеленчуци. Химическата реакция превръща салвестрола в компонент, който убива раковите клетки и не вреди на здравето.
Ензимът CYP1B1 се изработва само в раковите клетки и реагира на салвестрола на плодовете и зеленчуците, като образува субстанция, убиваща само раковите клетки. Салвестролът е естествената защита, намираща се в плодовете и зеленчуците за борба с гъбичките. Колкото повече растението е нападнато от гъбично заболяване, толкова повече салвестрол съдържа то. Към такива плодове и зеленчуци се отнасят: ягодата, боровинката – черна и червена, малината, гроздето, черното и червено френско грозде, капината, ябълките, прасковите, зелените зеленчуци (броколи и всякакъв вид зеле), артишока, червената и зелена чушка, авокадото, аспарагусът и патладжаните. Но агро и фармацевтичните компании знаят за това. И ето какво предприемат – произвеждат химически фунгициди, които убиват гъбичките и спъват образуването на естествена защита (салвестрол) в растенията като отговор на гъбичното заболяване. Салвестрол съдържат само плодовете, които не са химически обработени с фунгициди. Най-разпространените фунгициди блокират изработването на CYP1B1. Затова, ако се храните с химически обработени плодове и зеленчуци, не получавате очаквания оздравителен ефект. Все още ли си мислите, че всичко това се случва случайно?! Мислите ли, че Тулио Симончини е наклепан по грешка? За Фамилиите е нужно хората да умират от рак и лекарствата да не пречат на това. Тъй като са ментално и емоционално болни, те считат, че хората са скотове. Всичките ни страдания са им безразлични. Дори напротив – колкото повече, толкова по-добре за тях. Те съвсем не са на себе си.

Добре, че „психарят” Симончини продължава да лекува хората, защото в света продължават да умират милиони „нормални” пациенти от неправилното лечение, което се базира на неправилни постулати. Благодарение на хора като него съществува надеждата в този объркан свят, управляван от налудничави фамилии. Нужни са ни хора като него. А гъбичките започват да се размножават в организма, когато в човека възниква окислителен (оксидативен) стрес. Този стрес, за който говори Люк Монтание и който води до СПИН. Следователно всичко е в киселинно-алкалния баланс в организма.


В организма на човека, животните и растенията, ролята на содата е да неутрализира киселините, да повишава алкалните резерви на организма, да поддържа киселинно-алкалния баланс. За човека показателят за киселинност рН в кръвта трябва да е в рамките на 7.35-7.47. Ако е по-малък от 6.8 (много киселинна кръв, силна ацидоза), то настъпва смърт за организма (Голяма съветска енциклопедия, т.12, с.200). В днешно време повечето хора страдат от повишена киселинност в организма (ацидоза) с рН по-ниско от 7,35. При рН по-малко от 7.25 (силна ацидоза) трябва да се назначи алкализираща терапия – прием на сода от 5 до 40 г. в денонощие (Справочник на терапевта, 1973, с.450, 746). При натравяне с метанол, дозата за инжекция сода във вената достига 100 г (Справочник на терапевта, 1969 г., с.468). Причините за ацидозата се намират в храната, водата, въздуха, лекарствата и пестицидите. Голямото самоотравяне на хората с психически отрови става чрез страха, безпокойството, раздразнението, недоволството, завистта, злобата, ненавистта, които сега са много засилени благодарение на нарастващите вълни Космически Огън. При загубата на психическа енергия, бъбреците не могат да удържат високата концентрация на содата в кръвта, която се губи заедно с урината. Това е другата причина за ацидозата – загубата на психическа енергия води до загубата на основи (сода). За коригиране на ацидозата се назначават 3-5 г сода в денонощие (Машковский, М.Д. Лекарствени средства, 1985, т.2, с.113). Содата унищожава ацидозата, повишава алкалните резерви на организма, раздвижва киселинно-алкалния баланс към алкалната му страна (рН примерно с 1,45 и повече).

В алкалния организъм се активизира водата, т.е. разпадането ù на йони Н+ и ОН- за сметка на аминните основи, аминокиселините, белтъците, ферментите, нуклеотидите на РНК и ДНК. В активираната вода, наситена с огнената енергия на организма, се подобряват всички биохимични процеси, ускорява се синтезът на белтък, по-бързо се обезвреждат отровите, по-активно работят ферментите и аминните витамини, по-добре действат аминните лекарства, които са с огнена природа и биологически активните вещества. Здравият организъм за преработване на храната изработва силно алкални преработващи сокове. Храносмилането в дванадесетопръстника става в алкална среда под въздействието на сокове – панкреатичен, жлъчка, сок от брутенеровата жлеза и сок от лигавицата на дванадесетопръстника. Всички сокове имат висока алкалност (Голяма Медицинска енциклопедия, изд. 2, т. 24, с. 634). Панкреатичният сок има рН между 7,9 и 9,0. Ферментите на този сок действат само в алкална среда. Жлъчката като норма има алкална реакция рН 7.50-8.50.
Секретът на дебелото черво има силно алкална среда рН 8.9-9.0 (ГМЕ, изд.2, т.12 ст. Киселинно-алкален баланс, с.857). При силна ацидоза жлъчката става кисела рН 6.6-6.9 вместо нормалната рН 7.5-8.5. Това влошава храносмилането, което води до отравяне на организма с несмляните продукти, образуването на камъни в жлъчката, жлъчния мехур, червата и бъбреците. В киселата среда спокойно си живеят глистите: опистархоза, остриците, аскаридите, тениите. В алкалната среда те загиват. В киселинния организъм, слюнката е кисела рН 5.7-6.7, което води до бавното рушене емайла на зъбите. В алкалния организъм и слюнката е алкална рН 7.2-7.9 (Справочник на терапевта, 1969, с.753) и зъбите не се рушат. За лечението на кариес трябва да се приема два пъти на ден сода (за да стане алкална слюнката).

Содата неутрализира излишната киселина, повишава алкалните резерви на организма, прави урината алкална, което облекчава работата на бъбреците (съхранява психическата енергия), запазва глутаминовата аминокиселина, предотвратява отлагането на камъни в бъбреците. Забележителното свойство на содата е това, че нейният излишък лесно се отвежда от бъбреците като дава алкално свойство на урината (ГМЕ, изд.2, т.12 с.861). „Но тялото трябва дълго да се приучва към нея (М.О. ч.1, с.461), тъй като алкализирането на организма води до извеждане на голямо количество отрови (шлаки), натрупали се в организма през многото години киселинен живот. В алкална среда с активираната вода, многократно нараства биохимическата активност на аминните витамини: В1 (тиамин, кокарбоксилаза), В4 (холин), В5 или РР (никониномид), В6 (пиридоксал), В12 (кобимамид). Витамините с огнена природа (М.О., ч.1 205) могат да се проявят изцяло само в алкална среда. В киселинната среда на отровения организъм, дори най-добрите растителни витамини не могат да проявят най-добрите си качества (Бр., 13).

„Мускус и горещо мляко със сода е добро предпазващо средство. Колкото хладното мляко не се съединява с тъканите, толкова пък горещото със сода прониква в центровете” (М.О. ч.1, п.58).
Затова за подобряване всмукването на содата от червата, тя се приема с горещо мляко. В червата содата реагира на аминокиселините на млякото, като образува алкални натриеви соли на аминокиселината, които по-лесно, отколкото содата, се всмукват в кръвта и повишават алкалните резерви на организма. Големите дози сода с вода не се всмукват и предизвикват разстройство, затова се ползва като слабително. За борба с аскаридите и остриците се приема аминната основа пиперазин, допълнени с клизми със сода (Машковский, М.Д, т.2 с.366-367). Содата се приема при натравяне с метанол, етилов спирт, формалдехид, малатион, трихлорфон, бял фосфор, фосфороводород, флуор, йод, живак и олово (Справочник на терапевта, 1969). Разтворът на содата, натриев хидроксид и амоняк се приемат за унищожаване (дегазация) на бойните отровни вещества (Кратка Химическа енцикопедия, т.1, с.1035). За отвикване от цигарите – изплакване на устата с гъст разтвор сода или омазване на устната кухина със смесена със слюнка сода– содата се слага на езика, разтваря се в слюнката и предизвиква отвращение към цигарите при пушене. Дозите са малки, за да не се нарушава храносмилането.

Живата Етика за содата – в Учението за Живата Етика, записано от Елена Рьорих, нееднократно се говори за нуждата от прием на сода, за благотворното й влияние върху човешкия организъм. В писмо от 1 януари 1935 г. Е. Рьорих пише: ”Въобще Владиката настоятелно ни съветва да се научим да приемаме два пъти на ден сода. Това е изумително предпазно средство от много тежки заболявания, в частност и от рак” (писма на Елена Рьорих, т.3 с.74). На 4 януари 1935 – „Приемам я ежедневно, понякога при силно напрежение до осем пъти на ден по кафяна лъжичка. При това просто я изсипвам върху езика си и пия вода. Също действа забележително добре при всички простуди и напрежение на центровете горещо, но не прекипяло мляко със сода” (Писма, т.3 с.75). „Добре е и на децата да се дава сода в горещо мляко” (П6, 20,1). 18 юли 1935 „После ви съветвам ежедневно да приемате по два пъти на ден сода бикарбонат. При болки под лъжичката (напрежение в слънчевия сплит) приемът на сода е незаменим. Изобщо, содата е най-благодетелното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, започвайки от рака, но трябва да се научите да я приемате ежедневно без пропуски… Също при болки и парене в гърлото горещото мляко е незаменимо, но не прекипяло, а също със сода. Обичайната пропорция е кафена лъжичка на чаша. Съветвайте всички за содата. Също следете жлъчката да не се обременява и червата да са чисти” (П, 18.06.35). Великият Учител съветва ежедневно да се приема по два пъти на ден сода от всички. „Правилно е като не забравяте значението на содата. Не без причина я наричат пепел от Божествения Огън. Тя е от тези широко приложими лекарства, изпратени за полза на цялото човечество. Трябва да се помни за содата не само при болест, но и при благополучие. Като връзка с огнените действия, тя е щит срещу тъмнината и разрушението. Трябва да приучвате тялото си към нея дълго. Всеки ден трябва да я приемате с вода или мляко и при приема трябва да я направлявате към нервните центрове. Така постепенно имунитетът може да се възстанови” (МО2, 461). „За отслабване на диабета се приема сода… млякото със сода винаги е добро” (МО3, 536). „Явленията на преизпълване с психическа енергия предизвикват много симптоми, както в крайниците, така и в гърлото и стомаха. Содата е полезна за освобождаване от депресията, също и горещото мляко” (С, 88). „При раздразнение и вълнение ви съветвам мляко във всякакъв вид като противоотрова. Содата укрепва действието на млякото” (С. 534). „При вълнение – преди всичко, недохранване и валериан, и разбира се мляко със сода” (С, 548) (лечение на кашлица) „…Мускус и горещо мляко са добро предпазно средство.” „Содата е полезна и смисълът й е толкова близък до огъня. Содовите полета са наричани пепелта на Великия Пожар. Така в древността хората са познавали особеностите на содата. Повърхността на Земята е покрита със сода за широка употреба” (МО3, 595) „Запекът се лекува по различни начини, но се пропуска най-простия и естествен, а именно – простата хранителна сода с горещо мляко. В този случай действа металът натрий. Содата е дадена за широка употреба на хората. Но те не знаят за това и често приемат вредни и разрушаващи лекарства” (ГАЙ11, 5151).
„За обичайното прочистване на червата може да се добави редовен прием на питейна сода, която има способността да неутрализира много отрови…” (ГАЙ12, 147, М.А.Й.)

На 1 юни 1936 г. Елена Рьорих пише: „Но содата получи повсеместно признание и сега по нея много са увлечени в Америка, където тя се приема едва ли не против всички болести… Указанията са за прием два пъти на ден, също като при валериана, без да се пропуска ден. Содата предпазва от много заболявания, включително и рак” (Писма, т.3, с.147). 8 юни 1936 г. „Въобще содата е полезна почти при всички болести и е предпазно средство срещу много заболявания, затова не се притеснявайте да я приемате, както и валерианът” (Писма, т.2 с.215). „Това е изумително предпазно средство против много болести, в частност и рак. Чувала съм за случай на излекуване на дългогодишен открит рак чрез посипването му със сода. Когато си спомним, че содата е главната съставка на кръвта ни, то ще ни е лесно да разберем благотворното й действие. При огнени явления содата е незаменима” (П 3, 19, 1). За дозите на приемане Елена Рьорих пише: „Дозата сода за детето (диабетик на 11 години) – четвърт чаена лъжичка, четири пъти на ден” (Писма, т.3, с.74) „Един английски доктор е използвал обикновената сода за всички възпалителни и простудни заболявания, включително възпаление на дробовете. При това я е давал дори в големи дози, едва ли не по чаена лъжичка до четири пъти на ден в чаша мляко или вода. Разбира се, английската чаена лъжичка е по-малка от нашата – руската. Семейството ми при всички простуди, особено при ларингит и остра вирусна кашлица приема горещо мляко със сода. На чашка мляко се слага чаена лъжичка сода” (Писмо, т.3 с.116).

„Ако все още не сте приемали сода, то започнете с малки дози – по половин кафена лъжичка, два пъти на ден. Постепенно дозата може да се увеличи. Лично аз приемам дневно по 2-3 пълни кафени лъжички. При болки в слънчевия сплит и тежест в стомаха приемам много повече. Но винаги трябва да се започне от малки дози” (Писма т.3 с.309). 14 юни 1965 Б.Н.Абрамов е записал от Майка Агни Йога „Интересно е да се отбележи как крехките организми вече реагират на огненото напрежение. И е добре, ако някой може да регулира в организма си тези приливи на огнена енергия. Содата може да се окаже истинска панацея” (Г.А.Й. т.6, с.119, п.220).
Содата и алкалната среда имат огнена природа. За ползата от содата при растенията се казва: „Сутрин растенията могат да се полеят с добавена във водата щипка сода. При залез трябва да се полеят с разтвор на валериана (А.й. П.387). В храната на човека не „трябва да се използват изкуствено приготвени киселини” (А.Й. п.442) – явно е казано за вредата на изкуствените киселини, но изкуствените основи (содата и бикарбоната на калия) са по-полезни от хлорида и калиев оротат.
Содата трябва да се приема на гладно – 20-30 минути преди ядене (не трябва веднага след храна, ефектът може да е обратен) Започва се с малки дози – 1/4 чаена лъжичка, с постепенно увеличаване на дозата до ½ чаена лъжичка. Содата може да се разтвори в една чаша гореща преварена вода (горещо мляко) или да се приема в сух вид, изпита задължително с гореща вода или мляко (една чаша). Приема се от 2 до 3 пъти на ден.

Лек против рак от хлебна сода и кленов сироп

Смесете 3 части органик (био) кленов сироп
с 1 част хлебна сода (без съдържание на алуминий),
разбъркайте сместа на слаба температура (не повече от 45⁰ С)
в продължение на 5 минути и приемайте по 3 ч.л. дневно в продължение на 1-2 месеца.

Ако вкусът е неприятен, значи сте прегорили сместа, което лесно може да стане.

“Няма тумор на божия свят, който да не може да бъде заличен с малко готварска сода и кленов сироп!”
Това е учудващото твърдение на оспорвания народен лечител Джим Келмън, който твърди, че простия домашен лек може да спре и преобърне развитието на смъртоносните видове рак.

Лечението с бикарбонат+кленов сироп работи по следния начин, раковите клетки се “нахвърлят” на захарта, така че те се “поощрява” за приемането на захар в случая, същото като да изпратим троянски кон в раковите клетки. Тази захар няма да съдейства за разрастването на колониите от ракови клетки, защото готварската сода ще ги убие преди те да имат шанса да се размножат. Лечението е комбинация от чист 100% кленов сироп (закупен от хранителните магазини) и готварска сода. Когато се смесят и загреят заедно, кленовия сироп и готварската сода образуват разтвор, който е устойчив. Кленовия сироп е насочен директно към раковите клетки, (които консумират 15 пъти повече глюкоза от нормалните клетки), а готварската сода, която се транспортира до раковите клетки от кленовия сироп, тъй като е силно алкална, предизвиква бърза смяна на pH средата, като по този начин ги убива. Както казахме по горе формулата е следната: смесват се 1 част готварска сода с 3 части (чист, 100%) кленов сироп в малък тиган за сос/канче. Следва енергично разбъркване и подгряване на сместа за 5 минути. След това изпиваме една чаена лъжица – това се предлага от Cancer Tutor, но човек сигурно може да консумира неколкократно по една чаена лъжица в течение на деня. (Добавяме, че човек трябва да се съобразява с аргументите на Cancer Tutor, че не е добре да се убиват наведнъж твърде много ракови клетки, понеже може да настъпи запушване на “дренажната система” на организма – лимфния поток – и да се стигне до нежелателни възпаления и отоци а това е основното, което трябва да се избягва при лечение на рак в терминална фаза).

Дейвид Айк
http://www.davidicke.com

Източник: http://networkedblogs.com/uxZVY