Какво да НЕ казваме на борещите се с рак

Трудно е да чуеш, че имаш рак и не по-лесно е да поднесеш новината на семейството и приятелите. Освен шок в очите им четеш тъга, страх, тревога и много често думите, които излизат като успокоение от тях, нямат нищо общо с това, което тялото им показва. След време шокът отстъпва на ежедневието и хората се отнасят в своите проблеми, някои ще се държат както винаги досега, други ще те щадят, а някои просто ще спрат да се обаждат, защото са хипохондрици и нямат нужда от допълнителния стрес, който си мислят, че ще изсипеш върху тях. Винаги се чудя как да отговоря на: "Здрави ли сте вкъщи?", обърква ме този въпрос и не разбирам шега ли е, непукизъм ли е, опит за нормален разговор ли е. Обикновено отговарям: "Ами, нямаме грип, ако това питаш.". Ето няколко съвета какво да НЕ казваме на приятелите ни, борещи се с рак:

• не ги игнорирайте - не спирайте да се обаждате и да си говорите за онези същите неща, които са ви разсмивали години наред и не преминавайте на отсрещния тротоар само, защото се страхувате да попитате как са, когато ги срещнете;
• търсете ги - обаждайте им се, пишете на фейсбука им, дори споделяйте новите неща, които сте чули за рака;
• не споменавайте за чичо ви или баба ви, които са имали същия рак и, недай си боже, са си отишли от него. Това е последното нещо, което трябва да споделяте;
• не ги питайте по 10 пъти на ден: "Как си?", особено по време на химиотерапия. Лично съм си патила от това :)
• не се правете на вездесъщи, като им казвате, че не са на подходящата терапия или са при неподходящ лекар. Не давайте пример с ваши познати, които са имали друг вид рак, и са били на различни терапии, не стреляйте информация хаотично. Питайте, прочете, поинтересувайте се и тогава дайте мнение, което да е базирано на знания и проучвания;
• интересувайте се от лечението, слушайте какво ще ви разкаже приятелят ви, дори да е дълго. Може би това е всичко или поне повечето, за което си мисли в момента, оставете го да говори;
• прегърнете го, потупайте го по гърба, докоснете го по някакъв начин и му дайте да разбере, че нямате търпение да е здрав;
• и никога не им казвайте, че могат да ви се обадят за каквото и да е, по което и да е време на денонощието, освен, ако не го мислите НАИСТИНА;
• съобразявайте се с диетите им и с промените в начина им на живот, без излишни коментари. Достатъчно трудно е на тях самите да се нагодят към случващото се.
• ако се чувствате некомфортно да разпитвате за болестта, свържете се с най-близките хора до приятеля ви и научете какво се случва, те ще оценят жеста ви. Всяко внимание и проява на загриженост в тези моменти са храна за душата;
• и най-вече - карайте ги да се усмихват, говорете щуротиите, които сте говорили и преди, гледайте мачове, момичета - клюкарствайте, купете билети за концерт и отскочете до любимото кафененце, правете планове и се смейте. Смейте се напук, защото тук и сега е това, което има значение!