Пътят до поставяне на диагнозата се оказа дълъг, може би твърде дълъг...
М. (ще използвам инициали) има лаймска болест от 3-4 години и симптомите, с които се показваше Ходжкинс, ги преписвахме на лайма. В началото на лятото на 2011 М. забеляза подути лимфни възли по врата си и спомена, че напипва такива и под мишниците си, които бяха болезнени. Предположихме, че лаймската болест се е активирала отново, тъй като при него е хронична и се обажда при отслабнал имунитет. Направихме кръвен тест в Национален център по заразни и паразитни болести, оказахме се прави и М. реши да се свърже с хомеопат, който да помогне в лечението срещу лаймската болест, след като се върнем от плануваното вече море. Вълшебният Синеморец ни помогна да избягаме от мислите за тази и онази болест, но не за дълго, тък като М. започна да се обрива (предположихме от слънцето) и към края на ваканцията започна да вдига температура. Дни след като се прибрахме в София, отидохме на консултация при кожен лекар в Токуда. Др. Дърленски прегледа М. и тъй като при прегледа липсваха обриви, го изпрати на кръвен тест (пълна кръвна картина). Резултатите показаха завишени CRP и СУЕ. Дърленски любезно обясни, че за него, съдейки от увеличените лимфи и показанията за възпалителен процес, проблемът не е кожен, а хематологичен и ни препрати за консултация с хематолог. Др. Попова, хематолог в Токуда, погледна кръвните резултати, поопипа възлите и мъдро заключи, че най-точна диагноза може да даде след биопсия, НО, още по-мъдро продължи, може да става въпрос и за нормален възпалителен процес, затова - бисептол. М. кротко си пи бисептола една седмица, разбира се без ефект и медувременно отиде на консултация с хомеопат, за да лекуват лаймската болест...
Месецът е вече август, края на август, хомеопатът изписва едни бонбонконаподобяващи хапченца, като инструктира - спиране на кафе, желателно и алкохол, ментови пасти за зъби и дъвки, силни миризми и стриктно водене на дневник "как се чувства пациента час по час". М. стриктно спазваше всички препоръки, отказа любимото кафе, ми се с паста без вкус, пи по една шепа бонбонки по час, но през ноември лимфите си бяха все още там и все така подути. Като наблюдател, единственият съвет, който можех да дам е да отиде да се консултира директно в Института по заразни и паразитни болести, където изследват периодично лайма му. Др. Христова го прие, погледна последните резултати от кръвни излседвания правени при тях за лаймската болест и беше категорична, че тъй като инфекцията е вече хронична, подутите лимфи не биха били признак на болестта. М. беше уморен от безкрайния омагьосан кръг, въртеше се от лекар на лекар и от симптом на симптом, без категоричен отговор. Сърбежите продължаваха, субфибрилната температурата също, а като капак се появи и кашлица, за която пи антибиотик без резултат. Уморени стигнахме до рентген в Токуда, снимаха гръден кош, за да разберат откъде идваше кашлицата. В обедната почивка минах да взема резултатите и със свито сърце зачетох: дробове чисти, но находка на увеличен лимфен възел в областта на белите дробове, препоръчваха биопсия. Млади, грамотни хора сме, първата ни реакция беше разнищване на Google, детайлно ровене и четенe по всякакви сайтове, нахвърляхме симптомите, резултатите, събирахме пъзел, ако и да имахме липсващи парченца. Главна задача беше да се намери добър хематолог и се започна със звънене на познати, работещи в областта на медицината, препрочитане на блогове, коментари, статии и форуми. Трима човека ни се обадиха с едно и също име - др. Хрисчев от НСБАЛХЗ (Националния център по хематология и трансфузиология), мненията по форумите и статиите също водеха към него. Поне имахме име...
М. (ще използвам инициали) има лаймска болест от 3-4 години и симптомите, с които се показваше Ходжкинс, ги преписвахме на лайма. В началото на лятото на 2011 М. забеляза подути лимфни възли по врата си и спомена, че напипва такива и под мишниците си, които бяха болезнени. Предположихме, че лаймската болест се е активирала отново, тъй като при него е хронична и се обажда при отслабнал имунитет. Направихме кръвен тест в Национален център по заразни и паразитни болести, оказахме се прави и М. реши да се свърже с хомеопат, който да помогне в лечението срещу лаймската болест, след като се върнем от плануваното вече море. Вълшебният Синеморец ни помогна да избягаме от мислите за тази и онази болест, но не за дълго, тък като М. започна да се обрива (предположихме от слънцето) и към края на ваканцията започна да вдига температура. Дни след като се прибрахме в София, отидохме на консултация при кожен лекар в Токуда. Др. Дърленски прегледа М. и тъй като при прегледа липсваха обриви, го изпрати на кръвен тест (пълна кръвна картина). Резултатите показаха завишени CRP и СУЕ. Дърленски любезно обясни, че за него, съдейки от увеличените лимфи и показанията за възпалителен процес, проблемът не е кожен, а хематологичен и ни препрати за консултация с хематолог. Др. Попова, хематолог в Токуда, погледна кръвните резултати, поопипа възлите и мъдро заключи, че най-точна диагноза може да даде след биопсия, НО, още по-мъдро продължи, може да става въпрос и за нормален възпалителен процес, затова - бисептол. М. кротко си пи бисептола една седмица, разбира се без ефект и медувременно отиде на консултация с хомеопат, за да лекуват лаймската болест...
Месецът е вече август, края на август, хомеопатът изписва едни бонбонконаподобяващи хапченца, като инструктира - спиране на кафе, желателно и алкохол, ментови пасти за зъби и дъвки, силни миризми и стриктно водене на дневник "как се чувства пациента час по час". М. стриктно спазваше всички препоръки, отказа любимото кафе, ми се с паста без вкус, пи по една шепа бонбонки по час, но през ноември лимфите си бяха все още там и все така подути. Като наблюдател, единственият съвет, който можех да дам е да отиде да се консултира директно в Института по заразни и паразитни болести, където изследват периодично лайма му. Др. Христова го прие, погледна последните резултати от кръвни излседвания правени при тях за лаймската болест и беше категорична, че тъй като инфекцията е вече хронична, подутите лимфи не биха били признак на болестта. М. беше уморен от безкрайния омагьосан кръг, въртеше се от лекар на лекар и от симптом на симптом, без категоричен отговор. Сърбежите продължаваха, субфибрилната температурата също, а като капак се появи и кашлица, за която пи антибиотик без резултат. Уморени стигнахме до рентген в Токуда, снимаха гръден кош, за да разберат откъде идваше кашлицата. В обедната почивка минах да взема резултатите и със свито сърце зачетох: дробове чисти, но находка на увеличен лимфен възел в областта на белите дробове, препоръчваха биопсия. Млади, грамотни хора сме, първата ни реакция беше разнищване на Google, детайлно ровене и четенe по всякакви сайтове, нахвърляхме симптомите, резултатите, събирахме пъзел, ако и да имахме липсващи парченца. Главна задача беше да се намери добър хематолог и се започна със звънене на познати, работещи в областта на медицината, препрочитане на блогове, коментари, статии и форуми. Трима човека ни се обадиха с едно и също име - др. Хрисчев от НСБАЛХЗ (Националния център по хематология и трансфузиология), мненията по форумите и статиите също водеха към него. Поне имахме име...
Мнението ми за д-р Хрисчев - тук
За търсещите повече информация за лаймската болест, М. създаде сайт: http://www.laimskabolest.ovo.bg
Въпреки тежката диагноза, аз дълбоко вярвам че ти и М ще се справите с този звяр който се опитва да пребори милиони хора по света. Много е трудно в такива моменти да не отдадем сила на страха, но има моменти в кото натделява. Но знам че сте адски силни и позитивни и именно това (и рабирасе лечението) ще убие тази диагноза и след месеци или гоидина само ще си спомняте за нея от време на врее, не защото е хубаво да се сешташ за такава болест, а защото М ще е един от милионите , преборили това нвщо! И да не заравяме теб, Ати, която имаше 5 минутен срив и след това ми каза " Нямам време за страх, изплаках си плакането , сега се борим" . И вярвам че ще се случи. Все пак имаме суши среща с вас скоро !!! Обиам ви и вярвам във вас !!!
ОтговорИзтриванеСуши среща - it is! Обичам те, Нинка, благодаря!
ОтговорИзтриванеЗдравейте, съжалявам за всичко, което Ви се е случило. Надявам се вече нещата да са наред.
ОтговорИзтриванеОт статии по темата лаймска болест / с която се сблъсках от скоро -откриха я на майка ми/ стигнах до този блог. Приложения тук линк обаче не работи. Може ли да видите какъв е проблема?
На Вас желая здраве, много здраве, то е най- важното и искрено Ви се възхищавам за силата и волята, която имате.
Наскоро четох една хубава мисъл, че когато вярата срещне надеждата, живота намира начин!
Успех и късмет във всички битки, които водите!
Благодаря за отделеното внимание!
Здравейте! Благодаря за милите думи, дай Боже, всички да сме живи и здрави! Поправих линка и сега работи, води до правилната страница. Дано там намерите много полезна информация за майка Ви. :)
ИзтриванеСърдечни поздрави!