Преди няколко дни журналистка от в. "Доктор" се свърза с М. с покана за интервю, тъй като беше попаднала на сайта му за Лаймска болест. Дали има връзка между двете заболявания или не, е нещо, което си заслужава проучването и се радвам, че повдигна въпроса. Остава да се намери заинтересован учен, който би отделил време, за да проучи дали едното може да доведе до другото. Търсили сме информация по въпроса, но само на едно-две места се среща намек за възможна подобна причинно-следствена връзка. Ето и интервюто (за онлайн вариант натиснете тук):
Мартин Монов е млад мъж, но от 5 години му се налага често да пребивава по болници, тъй като е преминал през лечението на лаймска болест и на лимфом (б.а. вид рак на кръвта). Сега е в ремисия, окрилен от надеждата, че няма да му се наложи отново да се подлага на тежки терапии.Историята започнала след ухапване от кърлеж, който предал на младежа лаймска болест. Последвало продължително лечение, но през 2011 г. станало ясно, че Мартин има и лимфом – навярно следствие от тежката инфекция преди това. Ето потресаващия разказ на борбения плевенчанин, компютърен специалист, който е направил интернет сайт за двете заболявания, където всеки, имащ нужда от съвет или разговор, може да ги получи.
- Г-н Монов, кога се разболяхте от лаймска болест?- Ухапа ме кърлеж през лятото на 2007 г. Живеех в Плевен тогава в къща с двор, предполагам, че бездомни котки са донесли паразита у дома. Аз ходя по планини и паркове, но точно последните 2 седмици не бях излизал сред природата. Така че предполагам, че кърлежът ме е “намерил” в нашата градина. Една сутрин се събудих и видях на крака си забит кърлеж. Докато реагирам, той падна сам. Вероятно не е седял дълго време забит в мен. Седмица по-късно се появи червен, характерен за болестта обрив. Отидох при личния ми лекар, той ме убеждаваше, че ми няма нищо. Аз настоях да отида при инфекционист, който реши, че имам лаймска болест и започна лечение. Съвсем навреме започнахме терапията с антибиотици. След това на всеки 3 месеца правехме изследвания на кръвта. В началото резултатите бяха положителни, но лекарят казваше, че няма проблем от това, защото сме започнали лечението навреме. Изпих много антибиотици, курсове по 20 дни, през 3 месеца и това продължи 2 години. Това се отрази много зле на организма ми. Но тъй като резултатите от теста за лаймска болест бяха все положителни, се налагаше непрекъснато да приемам нов антибиотик. Дори в болница лежах.
След това минах само на прием на силен имуностимулант. Междувременно започнах да превеждам статии от западни страни, защото нямаше много информация в интернет за лаймската болест. Най-накрая и тестът ми за лаймска болест стана отрицателен. Започнах да забравям за болестта, докато не се появи другата. Не знам дали е следствие от лаймската болест, от имуностимулантите, които пих, или от отслабването на организма. Знаете, че не е много ясно какви са причините за рака.
- Кога разбрахте, че имате лимфом?- През 2011 г. стигнах до диагнозата лимфом. Симптомите бяха подут лимфен възел на шията, поддържах ниска температура всеки ден, имах нощни изпотявания, отслабнах на тегло, чувствах се отпаднал и зле. В крайна сметка ми направиха биопсия в Хематологията до Онкологията в кв. “Дървеница” и се доказа, че е лимфом. Така
през 2012 г. направих 8 курса химиотерапия
От август насам се водя в ремисия. Всеки месец имам редовни кръвни изследвания, скенер правихме 2 пъти, който не доказа рецидив. Лимфомът е високо лечим, поне що се касае в сравнение с останалите видове рак. Знам, че при 20-30% от болните се получава рецидив в рамките на 5 години. Тогава се налага трансплантация на стволови клетки. Но дано не ми се налага да стигам до там.
Много хора ми пишат на сайта, който създадох, описвайки чисто емоционалната страна на преживяванията си, свързани с рака. Наистина е стресиращо, когато чуеш диагнозата рак, както и преди това, когато не се чувстваш добре. Аз им давам надежда, обяснявам им какво ги чака. Така се чувствам по-смислен, защото помагам на другите.
- Кое беше най-стресиращото около лечението на лимфома?- Най-стресиращото беше поставянето на диагнозата, изследванията, които се правят. Мина повече от месец, докато се изясни всичко, това е стресиращо, защото не знаеш какво се случва с теб. Когато започне химиотерапията, се приемат нещата някак си по-леко. В Хематологията медицинският персонал варира от симпатизиращи и желаещи да помогнат, до откровено недружелюбни. Предполагам, че навсякъде е така, важното е да си спокоен и да не обръщаш толкова внимание.
- Сега ми изглеждате спокоен – така ли е?- Опитвам се да съм спокоен, в такъв момент човек се обръща към близките си и семейството. Тези болести ме научиха да не си правя дългосрочни планове и общо взето, ако реша, че нещо си заслужава да се направи и е смислено, се старая да го свърша възможно най-скоро. Всички живеем по начин, при който си мислим, че имаме безкрайно много време за всичко, а това не е така. Философски погледнато, смъртта може да бъде добър съветник при вземането на решение.
- Лимфомът или лаймската болест е по-страшна?- Лимфомът е по-страшен от лаймската болест. Факт е, че много хора подценяват тази болест, а от години у нас не се пръска срещу кърлежи както преди. Всяка година има статистика, че заразените от кърлежи са се увеличили значително през последното десетилетие. Гадно е, защото вече непрекъснато се страхувам, когато излизам сред природата, да не намеря някъде кърлеж. Пръскам се с репеленти, оглеждам си тялото и внимавам.
- Доволен ли сте от лечението, което получихте у нас?- Специално за лимфома Здравната каса плаща лечението му, не ми се е налагало да участвам финансово в терапията. Учудвам се, че
стана модерно хората да събират пари
и да се лекуват в чужбина, когато тук се плаща тази терапия от Здравната каса. Химиотерапията е една и съща навсякъде. Ние изпратихме запитване до Германия и САЩ за лечението на лимфом и ми отговориха, че терапевтичната схема е същата, която са ми назначили тук, в Онкологията.
- Според вас заради заразения кърлеж и лаймската болест ли стигнахте до рак?- Според мен двете болести са свързани. Дори преведох една статия за лимфом, където пише, че някои от видовете на този рак на кръвта са предизвикани от инфекция, включително и от паразита, който причинява лаймска болест. Той живее вътре в клетката и затова антибиотиците невинаги могат да стигнат до паразита, за да го унищожат.
- На алтернативни методи доверявате ли се?- Изпробвах различни алтернативни методи – лечение с активирана вода, купих си апарат, който я йонизира, и други неща опитах. В момента взимам плодове на черен бъзак, които ми препоръча лекар-фитотерапевт – Минков се казва, живее в едно кюстендилско село. Той каза, че това е единственият имуностимулант, който върши работа. Сутрин взимам 15 зрънца и вечер също, направо ги изпивам с вода. Пия и тинктура от змийско мляко за изчистване на организма, тъй като е обременен от сериозните медикаменти, които съм приемал през последните години. Надявам се билките да ми помогнат и да не стигам до рецидиви на болестите, които преживях.
Тук е мястото да кажа и призова българите да се информират и включат в регистъра за донори на стволови клетки. Само със 7 милилитра кръв (минимална кръвна проба) всеки пълнолетен и здрав човек може да се регистрира като потенциален донор на стволови клетки. Даряването на кръвни стволови клетки няма нищо общо с донорството на органи и процедурата е напълно безопасна за здравето. В същото време трансплантацията на стволови клетки дава надежда за живот на хиляди онкоболни в България. Най-тежките случаи на лимфом се лекуват именно чрез трансплантация на периферни стволови клетки. Неотдавна те са се извличали от костния мозък, но днес все по-често се взимат от периферната кръв. За момента тези манипулации се правят в София, в Клиниката по имунология в Александровска болница, както и във Варна, Плевен, Пловдив, Видин, Враца, Монтана. Засега в българския регистър има записани като доброволни донори едва 500 души. А са нужни поне 5000, за да заработи регистърът.
Маргарита Благоева
