До пациентите на НСБАЛХЗ

Скъпи пациенти на НСБАЛХЗ, вече половин година ни се налага да се сблъскваме ежемесечно с всички неуредици на болничното заведение. За жалост не сме единствените потърпевши. Пред кабинените сме били свидетели на скандали между персонал-пациент, пациент-пациент, дори персонал-персонал и всичите породени от липсата на каквато и да било елементарна уреденост и нормална комуникация на работния процеса в НСБАЛХЗ. Допълнително напрежение, стрес и негативни емоции, са последното нещо, от което лекуващите се имат нужда на подобно място. Затова М., друга Подкрепа и аз създадохме "Нота на Пациента", адресирана до ръководството на болницата, в която просто и ясно изразихме позицията ни, както и предоставихме нашето виждане за решаване на проблема с организацията на ежедневните манипулации в болницата. Излишно е да споменавам, че не се учудихме, когато сестрите (които не спират да се оплакват и негодуват от липсата на помощ в тяхното звено - за ваше сведение те работят извънредно без допънително заплащане и най-често има назначена само една сестра, която се занимава с десетки пациенти и вливания всеки ден) отказаха да задържат подписката при тях, за да е удобно на всеки пациент да я подпише. Но се учудих се, че пациентите, същите онези, които плачат от неуредиците в НСБАЛХЗ, висят пред кабинетите с часове прави, защото няма къде да приседнат и си тръгват без да получат каквато и да е яснота поради една или друга причина, същите, които се карат пред кабинета за даване на кръв, защото НИКОГА не е ясно кой след кого е и същите онези, които обикалят етажите, някои терминално болни, за да си издирват епикризи и картони, точно тези пациенти отказват да подпишат, написаното от нас. Защо? Защото се страхуват. Страхуват се, че в последствие ще им откажат лечение може би, страхуват се, че ще ги претупат, ще ги игнорират, а страхът, както съм казвала и преди, е първична реакция, a в момента ни трябва нещо по-градивно от страх. Няма как да се покаже, че повечето неща в болницата са недоизпипани и крайно стресиращи, ако не се даде гласност, като това не е единствената болница с тези проблеми. Просто е болницата, в която ние се лекуваме и избираме да се лекуваме всеки ден, защото има невероятни специалисти и добра апаратура. Не ми се иска да вярвам, че сме силни в реването и слаби в действията, които биха ни помогнали, биха улеснили работата на всички и биха направили висенето ни в НСБАЛХЗ една идея по-поносимо. Много уважавам всички, които преминават през лечението от тази коварна болест, много уважавам и хората, които са неотлъчно до тях, както и техните лекари, но ще си останем със стреса и негодуванието, ако не се задействаме. Aз със сигурност съм уморена от сблъсъците там, а не знам за тези от вас, на които им се налага да се лекуват там от години. Дали можем да променим случващото се?

Излагам пред вас това, което сътворихме, за да изискаме промяна, за да изискаме нещо, което се полага на всеки един пациент и на всеки един служещ на пациентите, а вие решете дали да го принтирате (ако искате копие, моля, свържете се с мен по мейл) и да го оставите подписано в болницата, или да продължите да плачете и да се страхувате. Дори в Библията си го пише: "Искай и ще ти се даде!".

                                        *                          *                             *

Тук следваше писмо до управлението на болницата, което излагаше гледната точка на пациентите и предлагаше решения за справяне с проблема. Писмото стигна до когото трябва, затова повече няма да бъде на сайта. Подробности четете тук: http://canfight.blogspot.com