Урок по Благодарност

За съжаление не познавам Лиса Креймър, а от всичко, което съм чела/чувала от/за нея бих искала да срещна тази страхотна жена. Нищо не ме вдъхновява така, както силните личности, затова ще ви разкажа набързо за нея и ще ви оставя с посланието й. Лиса е приятелка/колежка на моята добра приятелка Елена от САЩ, която ми разказа историята й и ме насочи към блога й миналата година, поводът беше сходната ни борба. През 1996 година на Лиса й е била поставена диагноза лимфом на Ходжкин, последвали са 9 месеца химиотерапия, рецидив, нова химиотерапия, транспантация на костен мозък, операции и различни процедури. Резултатът, по нейни думи, е бил загуба на желание за живот и въпреки, че много често лекарите са й повтаряли (както и на нас), че трябва да е благодарна, защото има "добрия" рак, тя е била убедена, че няма нищо добро в нещо, което те доближава толкова близо до смъртта.

16 години по-късно Лиса е не само жива и здрава, но и професор по финанси в University of Toronto в Канада и клипчето, което е качено в youtube е речта й пред завършващите студенти, факултет по Бизнес, випуск 2012. Казаното в това послание на Лиса доказва, че ние не сме това, което сме направили, а това, което сме успели да преживеем. Вярвам, че всички ние, минаващи през изпитанието да живеем с болестта, ще излезем от него променени, вярващи в клишетата за живота и повече от всеки друг ще ценим вдишванията и издишванията, изгревите и залезите, дните и нощите. Нека да не забравим уроците, така като Лиса е запомнила нейните, и да намерим начин да се отблагодарим:

"Скъпи завършващи, приемете моите най-топли поздравления към всеки един от вас за постигнатото. Приемете също моите най-искрени извеинения към тези от вас, на които се наложи да преподавам час по Инвестиции и се надявам да чувате гласа ми за последен път. В зависимост от курса, който сте посещавали, докато сте следвали своето университетско звание, се надявам да сте се научили как да увеличите стойноста на акциите си в часовете по финансиране, как да блансирате счетоводните книги в часовете по счетоводство, как да продавате продукти в часовете по маркетинг и как най-добре да се справяте с технологиите в часовете по комуникации, култура и информационни технологии. Всички тези са важни уроци за свят на реклама и технология, но днес ще насоча вниманието ви към по-различни уроци, които може би с лекота сте пренебрегнали през пътуването, което бяхте предприели, за да седите днес тук и да ме слушате.

 Когато получавах последното си университетско звание, седейки между колегите, които завършваха с мен и гледайки с нетърпение към остатъка от живота ми, също като вас сега, аз минавах през втората си година от лечението ми на рак и се възстановявах от транспантация на костен мозък. Бях напълно плешива под шапката ми за завършване и малко се стреснах, когато водещия на церемонията инструктира целия ни завършващ клас да си махне шапките! Няма нищо, казвали са ми, че имам много хубаво оформена глава. Е, това ми го каза майка ми, но съм сигурна, че не ме излъга. Докато си седях на завършването, преди толкова години, с гола глава, разсъждавах върху следващата глава от живота ми, с може би, малко по-различна перспектива от тези на много от вас в този момент. Бях изправена пред прогноза, която беше далече от идеалната - по това време, вероятността да живея още 5 години, беше изчислена на 1 от 4. 14 години по-късно, смея да твърдя, че победих тази вероятност, но гледайки назад към дулото на този пистолет, пътят ми беше изпълнен с несигурност.

Докато си мислех за това, което исках да правя и за това, което имах нужда да направя с времето, което ми остава, осъзнах, че никога не бих могла да измеря успеха в живота с пари и още повече да сложа парична стойност на любовта и подкрепата, които получих от семейството ми, приятелите ми и дори от милите непознати хора, които доброволно даряваха времето си в групи, подкрепящи ракови болни, които успокояваха страха през непознатите медицински процедури или просто поглеждахо разбиращо и ни прегръщаха. Каква парична стойност бих могла да сложа на липсата на тревога, която идва с безплатното здравеопазване, кръвопреливане и дори помощ в дома? Каква заплата би могла да се плати на безбройните хора, които са дарили повече, отколкото някой някога би могъл да ми дари, само защото бях нуждаеща се? В процеса на цялото това получаване, научих за себе си колко е важно да даваш. Чух от много хора, чиято основна мисия е доброволната, че да дадеш е много по-удовлетворяващо от това да получиш.

И ето ме тук днес, за да ви помоля да се запитате какво можете да направите, за да се отблагодарите за изобилието, което сте получили през живота си: да подобрите средата, в която живеете, да направите семейството си по-силно, да помогнете на непознат само, защото този непознат има нужда от помощ. Даването би могло да е под различни форми за различните хора. За едни, да дадеш, означава да си щедър към университета си, институция, която им е помогнала да са на позиция, на която са днес. Бихте могли да помогнете на университета си като дадете дарение след като си стъпите финансово на краката или да станете доброволец в специални мероприятия, или да помагате на новите студенти да се ориентират в изборите, които са пред тях, за да тръгнат по вашите стъпки. За други, да дадеш, означава да помогнеш на най-безпомощния член от обществото ни, като осиновиш животно от приют или като вземеш дете в приемно семейство, или като сервираш храна в приют за бездомни. Можеш да дадеш и да спасиш живот, като напишеш името си в регистъра за дарение на костен мозък, кръв или стволови клетки. Можеш да дариш като станеш доброволец към благотворителна фондация или фестивал за изкуства. Можеш да дариш като следваш страстите си в разрешаване на трудна задача, чието решение ще помогне на човечеството, може би дори ще е задача, за която нямаме надежда, че ще бъде решена, защото нямаме адекватните технологии в момента, но която благодарение на вашата страст и устрем, ще бъде решена. Да му се невиди, можете да дарите една усмивка на някой, който има лош ден или да задържите вратата отворена няколко секудни по-дълго, за да изчакате някой, който не е толкова бърз. Малки или големи, много са начините, чрез които можете да направите промяна. И се надявам, че ще намирате начин да правите промени около вас всеки ден. По този начин вие и вашият свят ще сте по-добри и по-щастливи.

Така че, випуск 2012, с напускането на университетската аула и с първите ви стъпки към остатъка от живота ви, ви желая добро здраве, късмет и преди всичко, желая ви пълно щастие, такова щастие, което се разпръсва над вас и осветява целия свят.

Поздравления!"