вторник, 8 май 2012 г.

До пациентите на НСБАЛХЗ

Скъпи пациенти на НСБАЛХЗ, вече половин година ни се налага да се сблъскваме ежемесечно с всички неуредици на болничното заведение. За жалост не сме единствените потърпевши. Пред кабинените сме били свидетели на скандали между персонал-пациент, пациент-пациент, дори персонал-персонал и всичите породени от липсата на каквато и да било елементарна уреденост и нормална комуникация на работния процеса в НСБАЛХЗ. Допълнително напрежение, стрес и негативни емоции, са последното нещо, от което лекуващите се имат нужда на подобно място. Затова М., друга Подкрепа и аз създадохме "Нота на Пациента", адресирана до ръководството на болницата, в която просто и ясно изразихме позицията ни, както и предоставихме нашето виждане за решаване на проблема с организацията на ежедневните манипулации в болницата. Излишно е да споменавам, че не се учудихме, когато сестрите (които не спират да се оплакват и негодуват от липсата на помощ в тяхното звено - за ваше сведение те работят извънредно без допънително заплащане и най-често има назначена само една сестра, която се занимава с десетки пациенти и вливания всеки ден) отказаха да задържат подписката при тях, за да е удобно на всеки пациент да я подпише. Но се учудих се, че пациентите, същите онези, които плачат от неуредиците в НСБАЛХЗ, висят пред кабинетите с часове прави, защото няма къде да приседнат и си тръгват без да получат каквато и да е яснота поради една или друга причина, същите, които се карат пред кабинета за даване на кръв, защото НИКОГА не е ясно кой след кого е и същите онези, които обикалят етажите, някои терминално болни, за да си издирват епикризи и картони, точно тези пациенти отказват да подпишат, написаното от нас. Защо? Защото се страхуват. Страхуват се, че в последствие ще им откажат лечение може би, страхуват се, че ще ги претупат, ще ги игнорират, а страхът, както съм казвала и преди, е първична реакция, a в момента ни трябва нещо по-градивно от страх. Няма как да се покаже, че повечето неща в болницата са недоизпипани и крайно стресиращи, ако не се даде гласност, като това не е единствената болница с тези проблеми. Просто е болницата, в която ние се лекуваме и избираме да се лекуваме всеки ден, защото има невероятни специалисти и добра апаратура. Не ми се иска да вярвам, че сме силни в реването и слаби в действията, които биха ни помогнали, биха улеснили работата на всички и биха направили висенето ни в НСБАЛХЗ една идея по-поносимо. Много уважавам всички, които преминават през лечението от тази коварна болест, много уважавам и хората, които са неотлъчно до тях, както и техните лекари, но ще си останем със стреса и негодуванието, ако не се задействаме. Aз със сигурност съм уморена от сблъсъците там, а не знам за тези от вас, на които им се налага да се лекуват там от години. Дали можем да променим случващото се?

Излагам пред вас това, което сътворихме, за да изискаме промяна, за да изискаме нещо, което се полага на всеки един пациент и на всеки един служещ на пациентите, а вие решете дали да го принтирате (ако искате копие, моля, свържете се с мен по мейл) и да го оставите подписано в болницата, или да продължите да плачете и да се страхувате. Дори в Библията си го пише: "Искай и ще ти се даде!".

                                        *                          *                             *

Тук следваше писмо до управлението на болницата, което излагаше гледната точка на пациентите и предлагаше решения за справяне с проблема. Писмото стигна до когото трябва, затова повече няма да бъде на сайта. Подробности четете тук: http://canfight.blogspot.com

9 коментара:

  1. Хубава инициатива сте подели, но пропускате една от основните причини за проблема -- липсата на сестрински персонал. Толкова малко са не защото не се наемат нови сестри, а защото няма желаещи за тези работа и ниво на заплащане. Поне така беше преди няколко години -- сестрите непрекъснато напускаха и имаше недостиг на персонал. За организацията на работа съм съгласна -- това липсва повсеместно в България. За да може да се създаде ефективна организация за работа обаче, трябва да могат да се връщат пациенти. Явно е, че суматоха и хаос настъпват, защото има повече пациенти, отколкото могат да бъдат поети. Да, не е приятно да бъде върнат човек, но ако е ясен капацитета на една болница, ще се знае кога болният трябва да потърси на друго място помощ или да прецени може ли и иска ли да чака за ред.

    -*Пр.*

    ОтговорИзтриване
  2. възхищавам ви се!!!И напълно ви подкрепям.Безразличието и неглижирането на проблемите само задълбочават самите проблеми!

    ОтговорИзтриване
  3. Позната химичка, която работи в НСБАЛХЗ спомена, че в до април е имала толкова пациенти, колкото до август миналата година, т.е. тази година са двойно. Хубавото е, че добавиха допълнителна сестра в стаята по химиотерапия, с удължено работно време. Лошото е, че скандалите пред кабинета за кръв продължават, разкарването на пациентите също, а старите или тежко болни пациенти, все още няма къде да седнат и се свличат по стените. Липсва елементарна организация, която в същото време не е трудно постижима. Не могат да ме убедят, че е нормално да имат двойно повече работа от предни години и да не променят нищо в процеса на работа. Едни нищо и никакви номерца, следящи реда на пациентите, биха улеснили толкова много и персонала и хората. Ама...

    ОтговорИзтриване
  4. Мило момиче,ти си подкрепа не само за любимия си,но и за много които се борят с болеста.Напълно съм съгласна с теб за натовареноста и неуредиците в отделението,въпреки професионализма на персонала.В началото на лечението ми/сега съм в ремисия,а може би излекувана/пристигнах за вливане,след записана дата,но се оказа,че ме няма в списъка.Идвах отдалеч,детето ми беше само на 3 месеца,бях съсипана от лошата диагноза и неизвестноста и за мен път назад нямаше-скарах се със сестрите,отстоявах си правото и ме приеха.Много бях огорчена и не можех да разбера как другите пациенти,смачкани от заболяването си търпят този хаос и лошо отношение.В течение на времето разбрах-наистина има много бумащина,сестрите са малко,стават грешки,чака се много и това изнервя и двете страни.Подкрепям вашите предложения и считам че ще спомогнат да се въведе ред за да не се натоварват физически и психически болните.Може би сестрите от новата регистратура трябва да поемат част от работата на тези от приемен кабинет,за да ги облекчат.Нямам забележки ,а напротив-БЛАГОДАРЯ на сестрите,които правят химиите,мили и внимателни бяха,въпреки че и те бяха много натоварени в работата си,включително и с бумащина.Желая на приятеля ти сила и вяра до пълно оздравяване,ако трябва заради теб-ти го заслужаваш!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря много за хубавите думи. Този блог беше създаден и затова, да докосва хора в нашата ситуация, да дава информация и надежда. Радвам се, че според думите Ви, успявам! Много сте права за всичко, което описвате за хематология и дано повече хора обърнат внимание на лесно решимите проблеми, за да видим скоро промяна. Желая Ви живот, изпълнен със здраве и никога повече да прекрачвате прага на хематология/онкология! Прегръщам Ви от сърце!

    ОтговорИзтриване
  6. Изключително много се вьзхищавам на хора ,като Вас.От 2 години майка ми ходи по сьщите мьки и имам доста неща да споделя.Проблемите, за които чета тук са действителността в дьржавата ни.Кажете,как продьлжавате сега лечението?Майка ми пристига другата седмица за поредните предписани химиотерапии.Нови!!! 2 пьти се отлага приемане за трансплантация, след 2 пьти платени изследвания-300 лв.Те така и не бяха използвани!! Сега друго лечение!Ще ви следя и ще обменям "опит".Успех!
    П.С. моля,кажете,как да пие сода и може ли по време на хиомиотерапии или само между? може и на л.с.- rossitsagenadieva@yahoo.com

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря за милите думи! Ще Ви пиша на личния.

    ОтговорИзтриване
  8. Здравейте! Аз също мога да се нарека подкрепа на най-милото ми същество и ние сме в отделението по хематология от близо три месеца. Приятелят ми и аз сме млади, но съжаление болестта промени живота ни. Той се лекува от година и половина с коварната левкемия. Лежал е в други болници и в София, и във Варна, където мога да твърдя, че имаше лекарски грешки и пропуски. Тук, в отделението по хематология в НСБАЛХЗ, виждам различни неща. Макар да не съм медицинско лице, мога да забележа усърдието и точността, с която работят сестрите; винаги съм виждала сестра Монова да се отнася любезно с пациентите и да им помага; най-вече не мога дори да изкажа благодарността си към д-р Дончев, който внесе надежда, усмивка и вяра в живота ни! Аз вярвам, че с Божията помощ и помощта от страна на медицинския персонал, приятелят ми ще намери най-търсеното - здравето!

    ОтговорИзтриване
  9. Права сте. Сестрите са тези, които най-много се опитват да помогнат максимално на болните, но са и най-натоварени, най-ниско платени, работещи най-дълги часове. Това, че имат човешко отношение, не означава, че са не са изморени и обезсърчени от липсата на каквато и да е нормална организация. За това става въпрос и в поста, за намирана на начин и подход в улесняване на лечебния процес както за пациентите, така и за лекуващия персонал.

    От сърце Ви желая успешно лечение и здраве, здраве и пак здраве за напред! Дано всичко остане само лош спомен!

    ОтговорИзтриване