вторник, 6 март 2012 г.

Страхът

е може би най-нормалното състояние в такъв момент. Заплаках и се сгуших в него, там до асансьорите в Онкото. М. беше сериозен, гледаше пред себе си, а аз, подкрепата му, се сривах в ръцете му. Това беше страх, първичната му проява. В минутите и часовете след това, исках единствено да го прегръщам, да го усещам, да го държа близко до себе си, да съм силата, от която ще има нужда и обещанието, че всичко ще бъде наред. Но вместо това, аз се сривах и се давех в мъка, болката беше физически осезаема. Мислите минаваха през мен с бясна скорост, по много от тях, ровех се в информация, говорех с медици, с приятели, с майка ми, спирах колата и плачех, когато бях сама, а на моменти ме обсебваше гняв и безверие от чувството за безсилие. Докато аз се тръшках, М. беше този, който изглеждаше спокоен, благ, тих, до такава степен, че исках да го разтърся и да изкрещя: "Направи нещо, кажи ми нещо!". Аз, Подкрепата, се сринах тези първи дни.

М. ме събра...Събра ме бавно, с усмивка, с докосване, с думи, казвайки и показвайки ми, че има нужда да съм цяла, да съм мъжкото момиче, което претендирам, че съм, да съм любовта, която ще го извежда от най-тъмните му дни.

Минаха малко повече от 2 месеца оттогава, все още съм цяла, но не защото не ме е страх, а защото не отивам в мислите си там, където е страха ми. Опитайте...помага, особено, ако сте Подкрепата.


7 коментара:

  1. "...а защото не отивам в мислите си там, където е страха ми."...
    Страшно е, но понякога помага и да отидеш там, когато се върнеш разбираш, че ти СИ тук, М. е ТУК и, че докато е така надежда има...
    Нека Бог да е с вас!

    ОтговорИзтриване
  2. Ако искаш да говориш за страха си, обади ми се! Подкрепата трябва да е изчистена от тревога. Не задържай в себе си страх, говори за него, но така, че той да не може да те прочете или да те чуе - за М. става въпрос. Звъни ми, когато имаш нужда, моля!

    ОтговорИзтриване
  3. "Блазе" ти, че си имала възможността да се сгуших в него. Моята дъщеря беше диaгностицирана наскоро с Нон-Ходжкин, лечението още не е започнало, а аз съм на хиляди километри от нея.
    Никога не сам имала "опит" с такива ситуации, но сега е още по-трудно.
    Освен, че съм още в шок, не знам как да я подкрепя. Каквото и да направя все е неуместно.
    Както казват "Човек се учи докато е прост" :) и аз се надявам да се науча скоро, за да съм й от полза.
    Нека Бог да е с вас и нac!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Роси, съжалявам, че тази болест е настигнала и детето ти. Майка съм и не бих искала да бъда на твоето място. Не си права като казваш, че каквото и да направиш ще е неуместно. Вярвай ми, че най-малката проява на загриженост бива оценена стократно. Ако можеш, ела си до БГ поне за първите етапи на лечението, така и ти, и тя, ще се чувствате по-спокойни сигурни. Но дори да нямаш тази възможност, просто я обичай и й го показвай, майка си, знаеш как да го правиш. Началото е много трудно и изглежда ужасяващо, с времето и с лечението, картината се избистря и не е толкова страшно, вярата също се връща. Ето ти сайта на Марти, доста информация има, дано намериш нещо полезно:

      http://www.limfom.info/index/ne_hodgkinov_limfom/0-16

      Ако мижем да помогнем с нещо, не се колебай да пишеш. Личният ми мейл е - mushista@yahoo.com

      Бог с вас и смело напред!

      Изтриване
  4. Zdravej, Podkrepa (tova shte si i za men)!
    Shte me izvinish, che ne pisha na kirilica, no njamam instalirana na komputara si i polzvam sajt za "transkripcija", no otnema dosta vreme.
    Za sega nikoj ne mozhe da ni pomogne s nishto zashtoto sme v proces na iz4akvane. Kakto kazavash, izchakvame "izbistrjaneto".
    Planyvala sam da si otida v Balgarija, no shte e septemvri-oktomvri, kogato predpolagam "lechenieto" she e zapochnalo.
    Znam, che dashterja mi e blagodarna za vsichko, koeto pravim za neja. Tja e chydesno dete (ne samo zashtoto mi e dashterja, no i po dymite na drygite xora, koito ja poznavat).
    Navremeto si bjax vtalpila, che trjabva da imam momche - dori ne moga da "vinja" bashta j za tova ;), toj beshe saglasen na "kakvoto i da e", no Gospod me dari s momiche i vinagi sam kazvala, che si znae rabotata.
    Za sazhalenie, zhivota mi se steche taka (kakto i mnogo drygi ot moeto pokolenie), che edinstvenoto mi dete izrastna daleche ot men. Az bjax samo finansovata opora i tazi, kojato vechno negodyva za yspex, razxodi i drygi takiva.
    Vischko beshe s celta za nejnoto "dobro" badeshte.
    Sega e sam dovolna ot yspexa j (stydenka e vav VINS Varna), ne xarchi prekaleno mnogo, no se sblaskax s prepjadstvie, koeto nikoga ne bjax "planyvala".
    Kakto kazax, znam, che dashterja mi e blagodarna za vsichko, koeto pravim za neja, no ne moga oshte da namerja "balansa" - da ne sam prekaleno zagrizhena, za da ne ja pritesnjavam, a v sashtoto vreme da ne se chystva "izostavena".
    Znam, che tja e dosta "napred" s materiala, zashtoto ot samoto nachalo e znaela, za kakvo se samnjavat, dokato az "razbrax" edva, kogato izljazoxa rezyltatite ot biopsijata 20-30 dena po-kasno.
    Do togava ne bjax i chyvala za takava bolest, a obicham da gledam i slysham medicinski predavanija.
    Mnogo sam dovolna, che popadnax na tvoja blog. Pomaga mi da se "podgotvja" kakvo da ochakvame za napred.
    Prodalzhavaj taka da spodeljash "opita" si. Mnogo xora imat nyzhda ot tova.
    Pozdravi
    Pocu

    ОтговорИзтриване