понеделник, 12 март 2012 г.

Момчето е наше

Лечението върви както по първоначален план, седмиците и месеците си минават, пролетта е зад ъгъла, а като че ли голямо подобрение при нас няма. При всяко ходене до Хематология сестрите са единствения медицински персонал, с който М. контактува - включват системите, изключват системите. Лекар има, барикадиран в кабинета си, пред който най-често чакат около 15 сгъчкани пациенти за консултация. Лично аз започвам да се поизнервям от липсата на внимание или да кажем интерес и наум преговарям приятелите ми, познатите ми и техните приятели и познати, за да измисля откъде можем да намерим Човек в Хематология. Не се притеснявам да моля за помощ, още повече в случай, в който нямаме право на грешки, нито на загубено времо. Действието при рака е най-големият спасител. За съжаление обаче, по приятелската верига, връзка с Хематология не излиза, а аз мисля, мисля, мисля и чувам "тик-так, тик-так"...

Събота е. Малко слънчеви лъчи за разнообразие се прокрадват между сивите облаци. Много дълго продължи тази зима и запасът ми от сили е на изчерпване. Излизаме на разходка да попием топлината, минаваме покрай докторската, любим район в София и точно, когато си мисля, че по-прекрасна тази събота не може да бъде, позната червена кола спира и Л., чичо ми, тръгна към нас. Поговорихме и в процес на разговор стана въпрос, че се лекуваме в Хематология. Чичо ми подскочи: "Ами, имаме Човек там, много близка на семейството ни работи в Хематология. Обаждам й се довечера, да знае, че момечето е наше!". Пролетта за мен дойде, усетих кръвта във вените ми, сърцето ми заби по-силно. Усмихвах се цял ден, беше ми леко, спокойно, товар падна от мен. Не се заблуждавам обаче, че ще се промени начинът, по който тялото му ще отговори на терапията, не мисля, че ще му дадат така жадувата панацея и ще стане чудо, но се надявам, че ще му се обърне една идея повече внимание, че нещата ще се случат един ден по-рано и че няма да чакат да изискваме ние - пациентите и техните подкрепи - информация и изследвания. Страхувам се, че има неща, които не знаем, а биха могли да помогнат, страхувам се, че мога да изпусна нещо важно, когато не съм около него на вливанията, страхувам се, че могат да го пренебрегнат и неволно, накой там, от когото зависим, да не си свърши работата. Страхувам се, че биха могли да погледнат на М. като на поредния пациент, а те там са хиляди...На мен М. ми е едничък.

Предстои ни контролен скенер и нова биопсия на костен мозък в края на март и ми се иска да вярвам, че момчето ми ще е обгрижено, защитено и ще има още една подкрепа там, където аз не мога да вляза - зад белите врати на кабинетие. Имам нужда да знам, че ще е така.


9 коментара:

  1. Здравейте, случайно попаднах на блога Ви, прочетох повечето неща и съм разтърсен от историята, която споделяте. Прави Ви чест , че не сте се предали и продължавате да се борите неуморимо, а със споделеното да помогате да другите. Видях, че съпругът Ви се храни разделно и избягва определени храни. В тази връзка се сещам за един филм , който гледах наскоро - Forks Over Knives ( има го в торент сайтовете), в който се твърди, че хора са се излекували от рак и диабет с растителна диета, като се избягват всякакви животински продукти и рафинирана захар. В момента ,чета една книга на Виктория Бутенко- Енергични за цял живот, която проповядва суровоядството като алтернативен метод на живот и лекарство на редица болести.Авторката набляга на значението на зелените зеленчуци (спанак, марули, къдраво зеле), които както тя препоръчва се бледират и се пият като сокове. Потърсете в youtube.com boutenko, има безброй клипове. Дано не съм Ви объркал, стискам палци да успеете да се преборите. Успех!

    Стефан

    ОтговорИзтриване
  2. Здравейте, Стефан! Много благодаря за обратната връзка. Исками се да знам, че написаното в блога ще докосне хора, които минават по нашия път и най-вече да им помогне по един или друг начин.
    Вярваме, че храненето е много важен помощник на лечението, затова стриктно спазваме режим. Радвам се, че споделихте за филма и книгата, ще ги потърсим още тези дни!
    Благодаря за стиснатите палци! Бъдете здрав!

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте, попаднах случайно на вашата история. Първо - съжалявам за това, през което се налага да минавате. Аз също съм М. :) на 31 г. и скоро изживях същата мизерия - Ходжкин 3-ти стадий. Правих химия и два курса лъчение. Сега чакам контролни скенери и стискам палци.
    В хематологията наистина е ад, можете да потърсите второ мнение в Токуда, но пък на Хрисчев му се носи славата, така че му досаждайте повече и му имайте доверие.

    Докато имах свободно време покрай процедурите го посветих на четене и търсене на алтернативи, с които да си помогна. Направих също и блог - zdravesega.wordpress.com. Разгледайте го, там съм написал някои неща, които се надявам да ви помогнат.
    Накратко, смятам, че най-добър ефект имам от пиенето на натурална сяра, може да се поръчва от ebay.de, потърсете Makana MSM. Станах вегетарианец, пия от източните гъби Агарик, Шийтаке, Мейтаке, Рейши (има ги в лечител). Правя масаж Боуен (на Славия), има много добър ефект върху психиката, пък и върху тялото, усеща се много по време на тежките дни около химиотерапията и лъчението. Пия и кленов сироп със сода. Пия и зелена глина за детокс (има я в био магазините, напр. има един такъв на Солунска, близо до Ботев срещу една църква). Зеленият чай е по 3-4-5 чаши дневно. Сокът от моркови също е ежедневие, дори и след края на лечението. Лошото е, че всичко струва пари и трудно се реализира, но пък в името на здравето нямаме избор :)
    За повдигане на духа мога да ви препоръчам една книга- Mom's marijuana (има я само на английски).

    Бих ви препоръчал и два центъра за алтернативна медицина. Не съм ходил (въпреки че искам много), но съм чувал добри отзиви:
    - http://www.detoxcenter.eu/
    - www.integramed.org/

    Доста неща станаха, но това си е 8 месеца ежедневно търсене :)

    Желая ви успешно оздравяване. Ходжкин се лекува, дори и в четвърти стадий, по-успешно от всеки друг злокачествен гад. Не губете надежда.

    ОтговорИзтриване
  4. Здравей, М.! :)

    Много благодаря, че писа и че сподели опит с нас! Безценно е да получаваш информация от първа ръка, точно с такава надежда създадох блога. Нещата, които не бях чувала и за които не подозирах са: масажа на Славия, кленов сироп, зелената глина и натурална сяра. Ще седна да изчета подробно, написаното в блога ти, както и линковете за алтернативна медицина, сам знаеш в такива моменти - всеки детайл е важен! Би ли споделил каква химия ти правиха - ABVD или BEACOPP? Ако се сетиш за още неща, които би споделил, можеш да ми пишеш на мейла: mushista@yahoo.com или направо тук!

    Поздрави и отново - БЛАГОДАРЯ за инфото и куража!

    ОтговорИзтриване
  5. Здравейте! Казвам се Габриела, на 22г. съм. Откриха ми Ходжкин когато бях на 18г. Попаднах случайно на блога Ви и честно казано искам да Ви споделя много неща, с които се надявам че ще мога да Ви помогна. Изкарах общо 10 курса химиотерапия и малко облъчване. Всичко стана в рамките на около година. От тогава съм здрава. Лекувах се в Дървеница, при доктор Ганева. И тя и всички сестри бяха много мили с мен. Знам, че съм доста по-малка от Вас на години, но ще си позволя да Ви дам някои съвети, защото минах по този път и се справих и то главно защото нито за миг не се замислих дали ще успея - знаех че така трябва да стане! Близките ми ми помогнаха много, най-вече с това, че не се отнасяха към мен като към болна. Повярвайте ми, когато минаваш през това най-малко искаш да те третират като много болен и трагичен случай. Продължих да живея както преди, излизах, забавлявах се с приятели, учех, всичко продължи по старо му и така не усещах толкова силно slucvащото се. Най-важното според мен е приятелят Ви въобще да не се отчайва или плаши, тази болест се лекува напълно! Относно самото лечение - да, много е гадно! Аз имах голям проблем с повръщането - не можех да хапна нищо с дни. Тогава започнах да пуша трева след химиотерапията - спрях да взимам и Зофран, от който ме болеше черния дроб, хранех се като прасе и не повръщах. А здравословното хранене е изключително важно в този момент! Ядях всичко важно е да се приема здрава и силна храна. Не съм пила никакви добавки или гъби. Всъщност пиех Натанал - това са капки от чесън. Също и козе мляко - всеки ден по половин литър, сурово. Нахвърлях всичко, за което се сетих сега, но ako имате някакви въпроси или притеснения относно случващото се, питайте! Ще се радвам, ако мога да Ви вдъхна увереност и кураж :) Успех! Всичко ще се оправи :)

    ОтговорИзтриване
  6. Привет, Габи, радвам се, че писа и благодаря, за което. Както съм казвала и преди, всяка информация от първа ръка ни е много полезна. Права си за отношението от околните и вярвай ми, изобщо не го третираме като сериозно болен. Правим всичко, което сме правили преди, излизаме, събираме се с приятели, пътуваме, дори на работа си ходи той по 2 седмици в месеца. Относно химиотерапията, преди вливания му дават и нещо за повръщане, предполагам и на теб така. Досега минаха 3 курса химио по 8 дни, нито веднъж не е повърнал, малко му се гади, но спи по цял ден след вливане и много бързо се възстановява - все едно кара лек грип. Хапва много, двойно повече от преди и както сама казваш, стараем се всичко да е здравословно, добре приготвено и питателно. Все пак организмът има нужда от сили. Отчаяние няма, бяхме стреснати в началото, още повече, че стадият е 4-ти, но и страха мина, научихме се да живеем с болестта. Вървим стъпка по стъпка, правим каквото трябва и вярваме в успеха.
    Радвам се, че си здрава вече и ти пожелавам от сърце безоблачни дни, изпълнени с много здраве и положителни емоции! Благодаря ти, че писа! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Здравейте! Казвам се Мария на 31г. и аз се сблъсквам с тази болест. Не знам какво да напиша. Трудно ми е. В момента чакам резултатите от биопсията, която ми взеха във ВМА - София. Не знам какъв ще е лимфома, кой стадий и т.н. Имам детенце на 1годинка и ми е много трудно. Постоянно ми се плаче като го погледна.Искам да го гледам как расте. Имам всички симптоми от около два месеца - кашлица, сърбежи и потене. Извинявам се за негативния пост. Пожелавам бързо оздравяване на съпруга ви!Страх ме е и имам нужда да говоря с хора в моето положение.

    ОтговорИзтриване
  8. Мила, Мария, напълно те разбирам и с удоволствие бих говорила с теб. Ще споделя всичко, което знам, а ти питай всичко, което те интересува и не намираш в блога. Можеш винаги да ми пишеш на личния: mushista@yahoo.com
    Изчакай да излезе резултата, не плачи предварително, не изпреварвай събитията, защото само днес има значение! Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
  9. Много ти благодаря ти че ми отговори.Писах ти на личния.

    ОтговорИзтриване