четвъртък, 8 март 2012 г.

Какво да НЕ казваме на борещите се с рак

Трудно е да чуеш, че имаш рак и не по-лесно е да поднесеш новината на семейството и приятелите. Освен шок в очите им четеш тъга, страх, тревога и много често думите, които излизат като успокоение от тях, нямат нищо общо с това, което тялото им показва. След време шокът отстъпва на ежедневието и хората се отнасят в своите проблеми, някои ще се държат както винаги досега, други ще те щадят, а някои просто ще спрат да се обаждат, защото са хипохондрици и нямат нужда от допълнителния стрес, който си мислят, че ще изсипеш върху тях. Винаги се чудя как да отговоря на: "Здрави ли сте вкъщи?", обърква ме този въпрос и не разбирам шега ли е, непукизъм ли е, опит за нормален разговор ли е. Обикновено отговарям: "Ами, нямаме грип, ако това питаш.". Ето няколко съвета какво да НЕ казваме на приятелите ни, борещи се с рак:
  • не ги игнорирайте - не спирайте да се обаждате и да си говорите за онези същите неща, които са ви разсмивали години наред и не преминавайте на отсрещния тротоар само, защото се страхувате да попитате как са, когато ги срещнете;
  • търсете ги - обаждайте им се, пишете на фейсбука им, дори споделяйте новите неща, които сте чули за рака;
  • не споменавайте за чичо ви или баба ви, които са имали същия рак и, недай си боже, са си отишли от него. Това е последното нещо, което трябва да споделяте;
  • не ги питайте по 10 пъти на ден: "Как си?", особено по време на химиотерапия. Лично съм си патила от това :)
  • не се правете на вездесъщи, като им казвате, че не са на подходящата терапия или са при неподходящ лекар. Не давайте пример с ваши познати, които са имали друг вид рак, и са били на различни терапии, не стреляйте информация хаотично. Питайте, прочете, поинтересувайте се и тогава дайте мнение, което да е базирано на знания и проучвания;
  • интересувайте се от лечението, слушайте какво ще ви разкаже приятелят ви, дори да е дълго. Може би това е всичко или поне повечето, за което си мисли в момента, оставете го да говори;
  • прегърнете го, потупайте го по гърба, докоснете го по някакъв начин и му дайте да разбере, че нямате търпение да е здрав;
  • и никога не им казвайте, че могат да ви се обадят за каквото и да е, по което и да е време на денонощието, освен, ако не го мислите НАИСТИНА;
  • съобразявайте се с диетите им и с промените в начина им на живот, без излишни коментари. Достатъчно трудно е на тях самите да се нагодят към случващото се.
  • ако се чувствате некомфортно да разпитвате за болестта, свържете се с най-близките хора до приятеля ви и научете какво се случва, те ще оценят жеста ви. Всяко внимание и проява на загриженост в тези моменти са храна за душата;
  • и най-вече - карайте ги да се усмихват, говорете щуротиите, които сте говорили и преди, гледайте мачове, момичета - клюкарствайте, купете билети за концерт и отскочете до любимото кафененце, правете планове и се смейте. Смейте се напук, защото тук и сега е това, което има значение!

2 коментара:

  1. Стаси,може да ви звучи ...незнам как всъщност,но чувствам голяма обич към вас!Хайде...моля те поздрави прекрасните сини очи от мене персонално!

    ОтговорИзтриване
  2. Поздравявам! Благодаря за обичта, чувства се...наистина! Приеми много обич и от нас, за теб и всички сладури около теб!

    ОтговорИзтриване